сряда, 3 март 2010 г.

Пранаяма


“tasmin sati svasa-prasvasa yorgati-vicchedah pranayamah”

В Chandogyopanishad под апана (apana) или апанана (apanana) се разбира акта на вдишване, а прана (prana) или пранана (pranana) е акта на издишване. По-широко разпространение са получили тантрическите наименования пурака (puraka), кумбхака (kumbhaka) и речака (rechaka), съответно за акта на вдишване, задържане на поетия въздух и издишване. В по-широк смисъл прана означава витална сила и енергия. В Йога под Пранаяма се разбира контролирано дишане, с което йогинът осъществява управление на био-енергията.

“За да се постигне контрол върху дишането е необходимо да не се преяжда, да е налице добро здраве, да се спазва телесна и сексуална хигиена”.

С практикуване на пранаяма “тялото на йогина се освобождава от излишни мазнини, очите му заблестяват, освобождаването на семето се подчинява на волята му”. “Пранаяма се състои от вдишване, задържане на дъха и издишване”. Има два вида пранаяма – Сахита и Кевала.

Chandogyopanishad 1.3.3.

Tantrarajatantra 27.67-68.

Rudrayamala 2,17.40-43.

Shandilyopanishad 1.7.13:6

Darshanopanishad 6.1-2


ІІ.50 [Сахита (Sahita) е] контролирано дишане, състоящо се от фази на вдишване, издишване и задържане.



“bahyabhyantara-stambha-vrttir desakala-samkhyabhih paridrsto dirghasuksmah”

При Сахита относителната продължителност на вдишването спрямо задържането и издишването е 1: 4: 2. Описано е и друго съотношение между трите дихателни фази – 6: 8: 5.

При Сахита се използуват три клапана (bandha) за направляване на био-енергията. Те са на аналния сфинктер (mulabandha), абдоминалния мускулен пояс (uddiyanabandha) и носоглътката (jalandharabandha).

“В края на вдишването, носоглътката се затваря и така въздухът се задържа в гърдите. В края на издишването, абдоминалният мускулен пояс се стяга, така че коремът да се прибере, а по време на задържането освен изброените два клапана се стягат аналния сфинктер и скротума”.

Атмосферният въздух, който се вдишва, на открито или в добре вентилирани помещения съдържа 21.94 % кислород и 0.03 % въглероден двуокис. Въздухът, който се издишва от човек съдържа около 16.3 % кислород и 4 % въглероден двуокис. При нормални условия едва около 30% от вдишания кислород се усвоява. Източник на въглероден двуокис в издишвания въздух е вътрешно-клетъчното горене. След поемане на въздух, нетрениран човек издържа без да диша около минута, две, професионалните гмуркачите двойно повече, а морските бозайници часове.

Няколко дълбоки вдишвания или задържане на дишането със създаване на компресия са достатъчни за съществена промяна на състава на издишвания въздух. При вдишване налягането на въздуха в белия дроб е по-ниско от атмосферното (декомпресия), а при издишване по-високо от атмосферното (компресия). Намаленото количество кислород в кръвта води до зачестяване на дишането, а повишеното количество въглероден двуокис води до увеличаване на дълбочината му. Концентрацията на въглеродния двуокис играе ключова регулаторна функция при кислородния обмен. Повишената концентрация на въглероден двуокис рязко повишава способността на хемоглобина да се освобождава от свързания кислород в тъканите капиляри и рязко намалява способността му да се свързва с кислорода в алвеолните капиляри. При високи надморски височини, над 4000 м, проблемите с дишането произтичат не само от кислородната недостатъчност, но и от недостиг на въглероден двуокис поради повишената му вентилация.

В Сахита, по време на вдишването в белия дроб се осъществява състояние на декомпресия, поради което значителна част от намиращия се в белодробната кръв въглероден двуокис преминава от кръвта в алвеолите. Отделеният въглероден двуокис се смесва с приходящия въздух. През тази фаза свързването на кислорода с кръвта е неефективно, както поради ниското му парциално налягане, така и поради високата концентрация на въглеродния двуокис.

През втората фаза на задържане, с помощта на абдоминалните и междуребрените мускули се създава компресия на въздушната смес, което рязко повишава скоростта на свързване на кислорода с кръвта. В началото на задържането може да се появи усещане за кислороден глад и необходимост от вдишване. Поради вътрешно клетъчното горене обаче, концентрацията на въглероден двуокис в тъканните капиляри непрекъснато се увеличава, което стимулира освобождаването на кислорода от хемоглобина. До известен момент концентрацията на свободния кислород в кръвната плазма се запазва, а след това спада рязко, поради намаляване на запасите му в еритроцитите. Появяват се рецепторни сигнали за кислороден глад и желание за вдишване.

В третата фаза, по време на издишване състоянието на компресия продължава, но тя е много ниска. Понякога при издишването, за да се помогне на вентилацията на въглеродния двуокис, преди да започне фазата на вдишването, за кратко време се подържа декомпресия. Това се осъществява като гърдите се повдигат, а диафрагмата от само себе си се прибира. След две, три секунди гърдите и корема се отпускат и започва фазата на вдишване.

Според Goswami чрез компресия и декомпресия във фазите на Сахита се повишава или намалява венозното налягане в мозъка, което се използува от йогина за да влияе върху различни физиологични центрове.

Нашето мнение е, че изкуството на Сахита е игра между кислорода и въглеродния двуокис, между фините енергии на слънцето и на луната. Кислородът е носител на фината слънчева енергия, която се разпространява чрез пингала нади, а въглеродния двуокис на фината лунна енергия, която се разпространява чрез айда нади. Двете енергии се срещат в шушумна нади, където подържат огъня на живота. Чрез умело съчетаване на компресията и декомпресията на въздушната смес и продължителността на трите фази, йогинът е в състояние да контролира степента на усвояването на кислорода в тъканите на тялото си, както и да контролира скоростите на метаболитните си реакции. Това той може да постига, както в тялото си като цяло, така и само в определени области.

Неправилното практикуване на пранаяма може да доведе до следните нежелани последици:

1.При много продължително задържане на дъха могат да настъпят функционални разстройства в дихателно-регулаторните центрове на централната нервна система.

2. При системно прилагане на силна компресия по време на задържането може да настъпи алвеолна атрофия.

3. Същото може да се получи и при многократно рязко издишване или вдишване.

Darshanopanishad 6.3-6.

Shaktanandataragini 7.16.

Yogachudamanyupanishad 103-104.

Yogakundalyupanishad, 1.20-21.

Grahayamala 13.102.

S. S. Goswami, Laya Yoga, Routledge&Kegan Paul Ltd, 1980.

Областта пред ануса.


ІІ.51 [Кевала (Kewala) е] дишане, което излиза извън вдишването и издишването [, и извън пределите на съзнанието].

“bahyabhyantara-visa yaksepi caturthah”

Кевала e дишане “без вдишване и без издишване”.

Кевала съпровожда Асампраджнията самадхи и е средство за достигането на състоянието Кайвалия (виж. IV.34). Изходното състояние на съзнанието, от което се преминава към Кевала и Асампраджнията самадхи е Нирвичара. С увеличаване на степента на концентрация, дишането става автоматично. Постепенно дихателният ритъм се забавя до пълното му спиране. Скоростите на метаболитните процеси намаляват и се достига до границата, която отделя живота от смъртта. Йогинът прониква не само в глъбините на собственото си съзнание, но и зад границата отделяща реалността от “отвъдното”. Той се отдава на влечението да бъде сублимиран в безкрайната пустота. В съзнанието му, противоположностите изчезват, а времето умира. Бъдещето и миналото се сливат във вечното настояще. Йогинът преминава бариерата на Отвъдното и се сублимира в Пуруша-Брахман. Дихателната техника Кевала и състоянието Кайвалия не могат да бъдат достигнати без строг аскетизъм, включващ очистителни процедури и много строга ограничаваща диета, целящи да изчистят душата и тялото, и да намалят скоростите на метаболитните процеси. Кайвалия е най-трудната форма на самадхи, до която малцина йогини достигат. Подържането на жизнените функции, на основа на вътрешно дишане, за сметка на натрупан в тъканите кислород и намаляване на консумацията му чрез забавяне на скоростите на метаболитните процеси, не е биологичен феномен. Хипопотамите издържат под вода, без да дишат, около тридесет минути, а китовете с часове.

Yogatattwopanishad 50.


сряда, 10 февруари 2010 г.

Веган - що е то?


Веган, веганство или веганизъм са трите възприети у нас понятия, характеризиращи хора с начин на живот, отхвърлящ използването на животински продукти. Веганите са строги вегетарианци, които не използват дори продукти, свързани косвено с животни.

Изключват от хранителната си диета не само месото, но и рибата, другите морски животни, яйцата и млечните продукти. Освен по отношение на храната, веганите не използват:

изделия от животински произход - кожа, коприна, вълна и др.;
пчелен мед;
продукти с животински компоненти - желатин, глицерин и др.;
продукти, произведени чрез рафиниране с животински продукти - някои видове захар, вина и пр.;
продукти, които са тествани на животни, вкл. козметика, тютюн и пр.

История на веганизма

Автор на думата веган е британецът Доналд Уотсън, който я образува от английската дума vegetarian, използвайки началото и края на думата. Терминът навлиза официално със създаването на „Веган общество" (Vegan Society) на 1 ноември 1944 г. в Лондон, учредител на което е самият Доналд Уотсън. Той става вегетарианец на 14-годишна възраст, на 30 години става веган и доживява до 95 годишна възраст.

Все пак ... какво е веган?

Веганът е строг вегетарианец, който елиминира от храната и ежедневието си всяка възможна форма на продукт с животински произход. Веганът е против убиване на животни с цел получаване на храна и дрехи, против използването им за научни експерименти, вкл. и в тестването на лекарства и козметика. Тук не става въпрос само за хранене, а за дълбоко вкоренени убеждения и непристъпни принципи.

Веганската диета безопасна ли е?

Американската Асоциация по хранене изразява позиция, че веганската диета трябва да бъде добре планирана, както всяка друга диета, за да е безопасна. Тъй като този режим е нискомазнинен, много важно е набавянето на нужното количество мастни киселини от ядки, зехтин, авокадо и пълномаслено соево мляко.

Протеини - доказано е, че растителните продукти могат да осигурят достатъчно количество протеин във всяка възраст. Това са ядки, леща, боб, грах, зърнени култури, соя ... Необходимо е тези храни да се комбинират, за да се осигури качественият и количествен набор от аминокиселини, необходим на организма.

Калций - при веганската диета получаването на достатъчно калций не е трудно. Все още съществува въпросът колко точно калций е необходим на един веган. Източници на този микроелемент са зеленчуците с тъмнозелени листа най-вече грах и броколи. Други източници са бразилски орех, слънчоглед, сусам, бадеми, соя, тофу, папая, моркови и карфиол.
Желязо - установено е, че веганите не страдат от железен дефицит, по-голям от този на не-вегетарианците. Източници на желязо са марули, спанак, грах, ядки, киноа.

Нуждаят ли се веганите от суплементиране с витамин B12?

Витамин B12 е от огромно значение за строгите вегетарианци, тъй като не се намира в растителни източници. Вариант е количеството му да се набавя чрез допълнително суплементиране - веганските храни често са обогатени допълнително с витамин В12. Този витамин е важен за функцията на нервната система, ето защо е задължителен за веганите, още повече за деца и подрастващи, бременни, кърмещи и възрастни с такъв тип на хранене. Тялото складира витамин В12 и го освобождава бавно, затова дефицитът му често може да остане незабелязан с години. Най-добрите източници в случая са соево и оризово мляко, месни аналози и специално разработени за вегани витаминни формули.

Витамин A - веганите не се нуждаят от допълнителен прием на витамин А. Негов източник са зеленолистните зеленчуци, червени и жълти зеленчуци и плодове. Тези храни по начало са широко застъпени във веганската диета и затова дефицитът е твърде рядък.
Витамин D - допълнително обогатяване на веганската диета с този витамин не е необходимо. Ако все пак веганите решат да го приемат в добавка, по-добре е да се ориентират към суплементи с витамин D2, който е „по-вегански" по произхад от D3, който се добива само от рибено масло. Ежедневното излагане на слънчева светлина благоприятства собственото производство на витамин D в организма.

Типични вегански храни

Тофу
Тофу е твърд преципитат от соево мляко, който е богат източник на протеин и калций. Структурата на тофуто варира от фина до изключително твърда. Съществуват много рецепти с тофу. Ароматът и вкусът му са меки и подходящи за овкусяване на останалите продукти в ястието. Тофуто може да бъде отличен заместител на месото и се приготвя под различни форми - печено, варено, замразено, топено, пържено.

Темпех
Темпех е ферментирал соев продукт с твърда или гранулирана структура. Отлично се съчетава със сосове. Необходима е топлинна обработка 5-20 мин., за да се превърне в достатъчно смилаема за организма форма. Добър източник на протеин.

Мисо
Мисо е солена ароматна паста, приготвена от ферментирали соеви зърна. Използва се за подправяне на супи и като съставна част от редица други ястия, главно като овкусител. Ароматът на мисото варира от лек и слабо интензивен в светлото мисо до по-наситен в тъмното. Последното е перфектен заместител на рибения сос. Добавя се в края на готвенето и се затопля бавно, без да завира. Етикетите на мисото трябва да се проверяват за съдържание на рибена основа.

TVP
TVP буквално означава "структуриран растителен протеин" (texturized vegetable protein). Това е нискомазнинен заместител на месото, приготвен от соево брашно. Сухата дехидратирана форма може да бъде открита в много магазини за здравословни храни. Рехидратираната и готова за консумация форма трябва да се съхранява в хладилник или да се замрази.

Сейтан и кофу
Това са продукти, направени от пшенично брашно, размесено с вода и впоследствие омесено и оформено. Скорбялата се отделя и остава глутенът, който след сваряването си във вода, се превръща в продукт, наречен кофу. Подобно на тофу и темпех, кофуто също е богат източник на протеин и същевременно с ниско съдържание на мазнини и холестерол. Сейтанът е кафяв на цвят и се получава след смесването на кофуто със соев сос и някои други съставки. Понякога се предлага на ленти или под формата а пръчици, потопени в специален сос. Сейтанът е много успешен заместител на месото - идеален е за сандвичи, дори за барбекю!

Аналози на месото
Щом веганът не яде месо, защо тогава търси негови забестители? В повечето случаи те изглеждат като месо, вкусът им също доста се доближава ... причините са много. На първо място - това са добри източници на протеин, който иначе би бил дефицитен в диетата на един веган, а оттук нататък нещата отиват в пагубна за здравето посока. С тези продукти могат да се приготвят разнообразни ястия, наподобяващи дори тези на не-веганите и не-вегетарианците. Месните аналози не съдържат холестерол и са нискокалорични.

Дрождите и хлябът
Дрождите са част от царството на гъбите и съответно не са животни. Saccharomyces cerevisiae са дрождите, използвани в хранителната индустрия. Използват се в хлебо- и пивопроизводството. Веганът няма причини да се съмнява дали да се възползва от тези продукти в диетата си. Естествено, в производството на хляба не бива да участват яйчни и млечни продукти, както и други подобрители от животински произход. В процеса на производството на вино е възможно да има и етапи по пречистването, в които по един или друг начин косвено участват животински продукти.

Веганско сирене
Много от заместителите на сирене всъщност не са вегански, защото съдържат казеин с млечен произход. Истинските вегански сирена са на база соево мляко. Надписът на етикета: "без лактоза" не означава, че не се съдържат млечни деривати и субпродукти, от които всъщност е извлечена само лактозата.

Желатинът
Желатинът се прави от животински кости, сухожилия и кожа. Той наистина е само дериват от животински продукти, но фактът е, че източникът си е животински. Веганските заместители са карагенан, агар-агар с водораслов произход, които се обработват с плодови аромати. Трябва обаче внимателно да се чете етикетът дори на една обикновена дъвка.

Мед и захар
Този въпрос е един от най-дискутираните сред веганците и често повод за противоречия и несъгласия дори между самите тях. Медът представлява регургитиран (грубо казано „повърнат") сироп от храносмилателния тракт на пчелата. При този процес пчелата почти винаги загива, което е и основният довод на веганите. Според други от тях, това явление си е природно - в случая човекът не вреди на пчелата. По правило обаче повечето вегани не употребяват мед. По отношение на захарта, в някои процеси на рафиниране се прибягва до използването на овъглени на прах животински кости като адсорбатор с пречистващи свойства. Ето защо съществуват дори специални, „вегански" разновидности захар.

Въпросът за кърменето
Отговорът е положителен. В случая не става малтретиране, нараняване или убиване. Това е естествен процес на изхранване на малкото при всички бозайници. Съществуват т.нар. „бебета - вегани", но кърменето в никакъв случай не фигурира сред забраните. След приключване на кърменето се преминава на пълномаслено соево мляко. Оризовото мляко също може да се използва инцидентно, но то е относително бедно на протеини.

Яйца
Веганите не консумират яйца заради убеждението си, че отношението към птиците е нехуманно, отглеждат се комерсионално в тежки за тях условия, в птицефермите се селекционират само женски птици, като мъжките се оставят да умрат. Самият принудителен процес дългосрочно е свързан с тежко изтощаване на птицата, което тя невинаги може да преживее. От друга страна, когато продукцията от дадена птица намалее, тя често бива убивана.

Кожа, вълна и коприна
За животинската кожа всичко е ясно. Веганите не си купуват никакво кожено изделие, направено от естествена кожа. За тях алтернативата е еко-кожа. Вълната при природните обстоятелства е достатъчна, колкото да защитава овцата от външните атмосферни условия. Около 1 милион овце умират годишно от измръзване поради лишаване от естествените им „одеалца". От друга страна, много от тях страдат от инфекции, свързани с порязвания и наранявания по време на остигването или бръсненето на руното.

Коприната се произвежда от копринената буба. Не е проблем, ако се използват само празни пашкули от копринени буби за извличане на копринени нишки, но истината е друга. С цел масова, бърза и качествена продукция, копринените пашкули се сваряват заедно с живите ларви вътре. Това е доводът на веганите да не използват и копринени платове.

Козметика

Много почистващи и лични хигиенни продукти, както и огромна част от козметичните, съдържат животински съставки или такива, тествани върху животни. Истината е, че няма козметични продукти и лекарства, които да не са тествани за безопасност първо върху животни. Това е задължителен етап от изпитването на едно ново такова средство, без преминаването, през който просто не е възможно признаване и регистриране на новия продукт за употреба върху хора.

Ползи

Ползите от вегетарианството са валидни и при веганството. Според Американската Диетична Асоциация такива хора могат да се похвалят с ниски нива на наситени мазнини, холестерол и животински протеини, високи нива на въглехидрати, фибри, магнезий, калий, фолиева киселина, антиоксиданти и фитохимикали. Имат нисък индекс на телесната маса (BMI), по-малък риск за исхемична болест на сърцето, инфаркт и инсулт, ниско кръвно налягане, много малък риск от развитие на диабет, рак на простатата и дебелото черво. През 1999 г. е направено сравнително проучване върху смъртността на вегетарианците и не-вегетарианците в западните страни, което показва приблизително еквивалентни нива.

Опасно ли е веганството?

Отговорът е: „Да, би могло". По направени проучвания вегани са между 0.2% и 1.3% от американците, при британците процентите се движат между 0.25% и 0.4% . Статистиката по пол сочи, че 1.4% от мъжете и 1.3% от жените спазват веганска диета.

Деца и веганство

Лошо планираната веганска диета, особено при деца, може да доведе до сериозни медицински състояния - анемия, хипотиреоидизъм, смущения в остеогенезата, кретенизъм.

Хранителни разстройства и веганство

Американската Диетична Асоциация отчита, че веганството се среща често сред хора, имали или имащи проблем с храненето и служи за „маскиране" на съществуващото смущение. Само по себе си обаче веганството не е предпоставка за възникване на хранително разстройство.

Ако човек реши да стане веган, не е казано, че трябва да го направи на 100%. Едновременно с това ще направи много за животните според собствената си съвест, а и няма да навреди съществено на своето здраве. Много вегани някога са употребявали месо. Някои от тях вземат решението за промяната импулсивно, други - постепенно и след дълго обмисляне, стъпка по стъпка. Всеки сам трябва да прецени къде е границата на здравия разум и дали може да си позволи да я прекрачи ... или просто да си остане на границата.

Автор: Ива Павлина

петък, 25 декември 2009 г.

Дервиши в София


Мистичният ритуален танц е на възраст няколко века и символизира кръговрата на живота

Деси Тодорова, снимки: Емил Иванов

Представете си елегантен нощен бар в луксозен столичен квартал. Заведението е от спадащите към вида вариете - сиреч, предлагащо и атрактивна програма наред с пиенето. Приглушената светлина и меките столове предразполагат към блажено отпускане и максимално потапяне в забавленията. За мъжете има и друга атракция - девойки с изваяни тела и оскъдно облекло тип "плейбойско зайче" сервират напитки. Момичетата си имат и кодови имена - Памела Андерсън, София Лорен и т. н. С повечко грим са докарани така, че да заприличат на истинските звезди.
Та в тази атмосфера, където по правило влизат елегантни любители на нощния живот, изведнъж нахълтва шумна тумба журналисти, фоторепортери и телевизионни оператори.

Спокойната идилия е нарушена

от разгъване на стативи и най-различни осветителни прибори, цензурни и нецензурни подвиквания, коментари по горещите теми на деня и прочее делови разговори. Мъже и жени сноват нервно между масите и търсят най-добрата гледна точка към сцената.
След първоначалната суматоха всеки си намира удобно място и зачаква търпеливо да започне чудото. А то е прочутият танц на дервишите, който малцина в света са имали възможност да видят на живо. И точно в този миг кръшните девойки се раздвижват между масите. Мъжката част се оживява видимо и пробва да установи социален контакт с дългокраките създания.
Между масите се разхождат и млади непознати момчета в джинси, които обаче след един-два любопитни погледа към девойките се насочват към сцената и започват да я разглеждат старателно. Даже се завъртат за проба. Това са всъщност дългоочакваните дервиши.

Те са на около 20-ина години

и не изглеждат по-различно от връстниците си в България или друга част на света. Прави впечатление, че не са от най-приказливите.
Що е това дервиш? В старите български енциклопедии няма да намерите нужното обяснение. Световните агенции пък ги споменават рядко. Например за да припомнят датата 11 януари 1904 г., когато британските войски избиват 1000 дервиши в Сомалия. Кратък откъс от дервишки танц има в шапката, с която се анонсира културният блок на CNN. Мистичните въртящи се хора обаче станаха истински хит преди няколко години, когато Мадона интерпретира танца им в един от своите клипове.
Малцина обаче са имали късмет да ги видят на живо. Един от редките случаи това да стане е да се посети турският град Коня. Само веднъж в годината - през декември, туристите могат да присъстват на тържествата в чест на Мевлана. Мевлана е името, под което е известен турският поет и философ Джалаледин Руми. Той е живял в Коня в първата половина на XIII в., информират турски справочници. В града той основава своето мистично религиозно движение, наречено "Танцуващите дервиши". Днес тайнствените хора се смятат за едни от най-добрите представители на традиционното турско фолклорно изкуство. Те са и най-съзнателните и ревностни пропагандатори на народната култура. В Коня се намира и манастирът-мавзолей Мевлана, където се пазят саркофагът с тленните останки на Джалаледин Руми и негови ръкописи.
Днешните дервиши обаче не са отдадени на религиозното течение мистични личности, а професионални танцьори. Което съвсем не означава, че спадат към познатите на всички ни изпълнители.

Те са танцьори, но от по-друг калибър

Съвременните дервиши изучават мистичния ритуал в манастири. Понякога с години.
"Дервишите са течение в исляма, в основата на което е хуманизмът. Те са група хора, които се отдават на изучаване на религията. Отделят се от светския живот, отказват се от плътските удоволствия и се съсредоточават в изучаването на религията и смисъла на човешкия живот. Целият ритуал на танца е изпълнен с мир и послания към света. По време на танца дервишите медитират и изпадат в транс. Понякога въртенето им продължава над 20 мин.", обяснява преводачът на групата.
В този момент в залата влизат самите дервиши, вече облечени в своите дълги бели дрехи. Съсредоточени са. Отново пробват няколко завъртания на сцената. Има няколко задължителни условия, на които те държат. Подът, на който се изпълнява танцът, трябва да е идеално равен, в залата трябва да цари пълна тишина, а публиката да не трябва да пие алкохол.
Пробвам късмета си и той проработва - единият дервиш се съгласява да говори пред "Сега". Той се казва Осман Коруш и е на 23 години. Идва от Анкара. Изучавал е ритуалния танц около 6-7 години. "Този танц е част от нашата култура и от една много дълбока хуманистична философия, която искаме да покажем на света. Това ме привлече", обяснява той. След което допълва: "Ние сме по-скоро танцова група, отколкото религиозна. Просто пресъздаваме танца."
Затова и ограниченията не са толкова строги, колкото при дервишите в миналото. "Не спазваме всички плътски забрани", не крие Осман Коруш. Той е идвал вече в България. Бил е преди години в Пловдив, а само преди 9 месеца е посетил Шумен. Но няма роднини тук. Признава, че

много харесва нашия автентичен фолклор

От него научавам, че единствените дервиши, при които има наследственост, са от гр. Коня. Спомням си за един документален филм, в който дервиши съвсем спокойно ядяха стъклени чаши и си пробиваха бузите с метални шишове по време на транс. Коруш обаче развенчава очакванията ми, че и тук ще има подобно нещо.
"Това са крайни последователи. Дори не може да се каже, че са дервиши. Те са фундаменталисти, секта. А ние проповядваме обич между хората, толерантност. Чрез танца опитваме да дадем отговор на въпросите кои сме ние, хората, откъде идваме и къде отиваме. За да изпълним въртенето, е нужна силна концентрация. Опитваме да изживеем усещането, за да бъде така, както е било навремето. Това е и един вид медитация, по време на която ставаме част от всичко въртящо се, от Вселената", обяснява Коруш.
Казват, че и публиката изпада в нещо като транс, докато ги гледа. Други пък твърдят, че са се излекували, съзерцавайки въртенето. Коруш обаче е категоричен, че

изпълнението им няма лечебен ефект

Но не крие, че публиката остава като зашеметена от танца. "В чужбина се отнасят към нас с огромно страхопочитание. А ние сме съвсем обикновени хора. Всичко идва от самия танц и идеята, която е в основата му", обяснява той.
Ще видим тая работа, проявявам мислено скептицизъм като същински Тома Неверни. Най-после започват. Първият танц, който гледаме, е на възраст 7 века и е без музикален съпровод, само под звуците на подрънкващи щитове и тънки извити саби. Изпълнителите - едри мъже в автентични ръчно бродирани дрехи, се бият не на шега. При това на сантиметри от камерите и фотоапаратите, а от оръжията им хвърчат искри.
След тях идва ред на дервишите. Девойките в оскъдни дрешки са за секунди забравени. Музиката ни

потапя в мистична атмосфера

Публиката затаява дъх, вперила очи в сцената. В този момент дервишите излизат - бавно и плавно, сякаш не стъпват по земята, а се носят над нея. Четирима са в бели дрехи, а един - в тъмни. Той ръководи церемонията. Тези с белите дрехи един по един се покланят на публиката, после на дервиша в черно, а накрая и помежду си. Това е първата част на танца. Тя е и доста продължителна. В един миг зазвучава песен. Мелодията е ведра, оптимистична. Човек има усещането, че се възражда. Колкото и невероятно да звучи, мелодията изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда с енергия.
Дервишите се завъртат. Лицата им са спокойни, а по погледите им личи, че в този момент са някъде далеч оттук. Въртят се отдясно наляво, като лявата им ръка сочи нагоре, а дясната надолу. "С лявата вземаме Божието послание, а с дясната го разпространяваме сред народа", ми е обяснил преди това Коруш. Черните дрехи са символ на мъртвия човек, а шапките са надгробните камъни. Със завъртането започва прераждането.
Когато песента спира, ръководителят на групата се провиква кратко и всички се заковават по местата си. Само въртенето им е продължило 10 мин. После тръгват в права линия, покланят се отново и бавно излизат. Едва след това публиката има право да ръкопляска. Тя обаче стои като зашеметена. Никой не може да повярва на очите си. Това наистина не е просто танц. Това е магия.



Последни приготовления преди началото. Високите шапки, с които танцуват дервишите, символизират надгробни камъни.По време на въртенето дервишите изпадат в транс.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Тантра


Шива ардханаришвара. По каменна скулптура от Бенгал - ХII в.

Днес практикуват йога навсякъде по света, но не виждаме забележима промяна в съзнанието на човечеството. Къде е грешката? В самата практика ли? Едва ли, тъй като може да се посочат многобройни примери на пълен успех. По-скоро ще открием грешката в начина, по който практикуваме - "малко от това и малко от онова", и то когато ни скимне. За да се изкорени този погрешен подход, ще трябва да обърнем по-голямо внимание на философията и практиките на тантра.
Няма смисъл набързо да преглеждаме такава обширна тема като тантра, която обхваща живота отвсякъде. Чрез задълбоченото изучаване на Творението, проявлението му, причината и влиянието му върху индивида, тантристите са открили онова липсващо звено, което свързва човека с космоса.
За да посочат и на другите пътя за това сливане, те са създали множество методи и практики. Въпреки че тези методи са невъобразимо древни, те са устояли проверката на времето, тъй като основата, върху която са създадени, е в необходимостта от вътрешното преживяване на човешката еволюция. Не ограничено знание, а живо, истинско, лично преживяване.
Методите на тантра са много систематични и точни. Те са свързани по такъв начин, че целта - самадхи - не изглежда като безкрайно далечна вероятност, а като реалност, която можете да достигнете тук и сега, стига да пожелаете. Желанието за самадхи е основно. Без пламенно желание целта не може да бъде постигната. То трябва напълно да ви погълне, така че да не съществуват други мисли, които да разпиляват съсредоточената енергия на ума. Самадхи, според тантра, може да се постигне, ако погледнете навътре, а не навън. Но за да усъвършенствате това изкуство, трябва да следвате практиките, създадени от тантра специално за тази цел.
Затова тантра отдава по-голямо значение на практиката, а не на философската обосновка. Мнозина съвършени тантристи дори и не знаят за възвишените философии, възвеличавани в различните преводи и коментари на тантра, тъй като те не се впечатляват от философия, а от преобразяването на съзнанието чрез преминаването през всички нива на изживяване.
За да разберете тантра, трябва да започнете да практикувате, а не просто да се опитвате да преценявате от случайна информация от втора ръка. А за да направите това, трябва да преминете през практиките от начало до край.

Тантра - разширяване на ума
Думата тантра произлиза от две санскритски думи: таноти - разширяване и траяти - освобождаване. Това означава, че тантра е метод за разширяване на ума и освобождаване на скритата потенциална енергия. За да разберем това, трябва първо да изясним какво означава разширяване на ума и освобождаване на енергията.
Това, което можем да възприемем от вътрешния и външния свят, е много ограничено. Чрез нашите физически сетива можем само да виждаме, чуваме, вкусваме, да усещаме аромат и допир. Ако някое от сетивата е с понижена чувствителност, познанията и опитностите ни, свързани с него, са ограничени и затруднени. Оттук, възприятията и познавателната ни способност са напълно и безмилостно зависими от сетивата. Това ограничава живота ни, тъй като познанието, придобито чрез сетивата, е стеснено от времето, пространството и обектите.
Времето, пространството и обектите съществуват само като категории на индивидуалния ум. Ако него го нямаше, и те нямаше да съществуват - и обратното. Тези три категории на ума са крайни и не могат да се смятат за източник на безкрайно и вечно знание. Докато живеем в царството на сетивата и ума, свързан с тях, не можем да прескочим тези ограничения.
Съществуват опитности, при които можем да виждаме със затворени очи, да вкусваме при отсъствието на храна и да чуваме музика без външен източник. Това е чисто субективно изживяване и не е сковано в категориите на ограничения ум. Знанието, придобито чрез субективната опитност, е много по-точно и вярно, отколкото това, придобито чрез обективната опитност, тъй като е следствие на разширения ум.
Разширяването на ума позволява човек да проникне отвъд царството на сетивата, времето, пространството и материята. В тази област вие можете да пътувате в миналото или бъдещето и да знаете какво става на места, където не присъствате физически. Това се нарича разширение на ума, но е непостижимо, докато сте ограничени от сетивните изживявания. Умът, действащ чрез сетивата и егото, категоризира всички опитности като рага и двеша (симпатии и антипатии), които той си е наложил. Това деформира познанието, получено от опитностите, и не позволява събирането на чисто и точно знание. Знанието, придобито чрез разширения ум, постепенно еволюира и накрая прераства в интуитивно, което е вечното, абсолютно и истинско знание. Но това не става за един ден. Човек преминава през много опитности - слаби и интензивни, приятни и неприятни. Това е постепенен процес, чиято кулминация е абсолютното знание, брахма гияна.
Човешкото съзнание и умът еволюират непрекъснато. Промените са постепенни и едва доловими. За да ускорим еволюцията на ума и да насочваме промените, трябва да се обърнем към практиките на йога и тантра.

Целта на тантра
Умът, който използваме във всекидневния си живот, обикновено действа чрез сетивата. Но когато обърнем навътре и сетивата, и ума, той се проявява чрез вътрешни опитности и вече като разширен ум. По този начин материята се отделя от енергията и я освобождава, като енергията, Шакти, се обединява с Шива, съзнанието, и така се създава хомогенно съзнание.
Както реката се влива в океана и загубва очертанията си, така и крайният, ограничен ум се разширява в космичния, безкраен ум и започва да приема и предава истината. Когато това се постигне, от материята се освобождава взрив от енергия и присъщото й съзнание. Това може да се сравни с опитностите, свързани с кундалини, и то винаги е било целта на тантра.
Други философии също се стремят към тази цел, въпреки че пътищата са различни. Във веданта съществува понятието брахман - неделимата, всепроникваща реалност или съзнание. Брахман произлиза от корена брихан, което означава разширявам се, и може да се разбира като разширяващо се съзнание. Това брахмично осъзнаване, съществуващо във всеки от нас, е отговорно за най-висшето знание. То е едното или цялостта, към която всички се стремим.
В тантра това понятие е познато като Шива, безусловното съзнание, което съществува като безмълвен наблюдател във всеки от нас. Брахман от веданта, Пуруша от санкхя, Шива от тантра, е едно и също. Разликата между тантра и повечето други философии е в това, че те налагат много ограничения върху живота на последователя и изискват стриктно спазване на правилата, докато тантра дава простор за развитието на всеки индивид, без значение докъде е достигнал в еволюцията си. Според тантра, независимо дали сте с плътски или духовни наклонности, атеист или набожен, силен или слаб, богат или беден, има път за вас, който трябва да откриете.
Това е целта на тантра, а не окултният секс или черната магия, нито постигането на сидхи, нито разпуснатият живот.

Път за освобождението на ума
Тантристите са експериментирали с различни пътища за постигане на целта. Те вярват, че не е възможно всички да вървят по един и същи път, тъй като всеки човек се намира на различно ниво на развитие и, както се казва, "Храната за един може да е отрова за друг". Те осъзнават необходимостта от духовен път за всеки, независимо дали той се е отдал на низши страсти или е възвишен философ.
Някои от тези практики са толкова силни, че могат да доведат до взривове в неизследваните области на ума, които обикновеният човек е неспособен да издържи. Затова са създадени и други практики, които биха превели практикуващия леко и постепенно през опитности, които той може да понесе. Необикновените практики са оставени за тези, които са достатъчно силни и решителни, и могат да устоят на силни вътрешни преживявания. По-леките техники, подготвящи основата за по-напредналите, включват хатха йога, крия, джапа, татва шудхи.
Тантристката садхана за кратко време води до резултати, които се проявяват като сидхи (психически сили). Тези сидхи са от малко значение за развитието на съзнанието; по-скоро често те са бариера, защото много последователи остават запленени от изгодите, които човек може да извлече чрез тях. Затова в тантра това знание е грижливо скрито и само искреният последовател може да разбере смисъла на използваните символи.

Преклонение пред шакти
Още от самото начало последователят на тантра ще открие нещо много важно - въпреки че тантра признава съществуването на всепроникващата реалност, тя също вярва в наличието на двойственостите - Шива (съзнание) и Шакти (енергия). Шива е статичният принцип, съществуващ като необусловено съзнание, но само по повелята на Шакти (кинетичната енергия, кинетичният принцип) той, който иначе е инертен, се задейства.
Всички тантристки практики са предназначени да събудят шакти (енергията), която е женският (отрицателният) принцип. Без събуждането на тази енергия съзнанието никога не може да се прояви. Това е твърдението на тантра, то се потвърждава и от науката. Според съвременната физика материята и енергията могат да преминават една в друга. Тантра отива по-далеч, като казва, че материята, енергията и съзнанието могат да преминават едно в друго. Но материята не може да се преобразува в чисто съзнание без посредничеството на енергията. Затова в тантра Шакти стои до Шива.

Проявление на Шива/Шакти в тялото
Според тантра Шива и Шакти (съзнанието и енергията) не са абстракции, а осезаема реалност, съществуваща в рамките на структурата тяло/ум. Тантра казва, че Шакти, която представлява най-финото проявление на енергията, се намира навита като змия в основата на гръбнака, и е позната като кундалини, докато Шива, съзнанието, е в областта на сахасрара чакра, най-висшия еволюционен център при човека, който се намира на/над върха на главата.
Поради грубостта на структурата тяло/ум, която се управлява от сетивни опитности, тези две сили остават неизползвани при повечето хора. За да се събуди скритата сила на кундалини, е необходимо да се увеличи количеството и качеството на праната - жизнената сила, в областта, в която тя се намира.
Веднъж събудената кундалини трябва да се насочи нагоре, за да се съедини с Шива (съзнанието) в областта на сахасрара. По време на изкачването си кундалини преминава през шест енергийни центъра - чакри, които са складове на енергия, и така зарежда всяка чакра.
Тези чакри са точки на свързване на надите - енергийните канали. Те вибрират с различни честоти. Присъщи на чакрите са неизползваните творчески сили, които частично се проявяват в ежедневието. Техният пълен потенциал може да се събуди само когато кундалини шакти премине през тях, по пътя към съединението си с Шива.

Из книгата "Татва шудхи", написана от Свами Сатиясангананда под ръководството на Свами Сатиянанда

Източник : Българско списание по Йога

Ману

Първият живял на земята човек и първи земен законодател. Името му означава „човешки“, произлиза от корен „ман“ (мисля), етимологично сродно с „манас“ (ум). Според митологичните представи във всяка махаюга живеят последователно четиринадесет Ману. В сегашната са живели шест Ману, понастоящем законодател е седмият и предстои да се живеят още седем. Първият Ману е наречен Ману Сваямбхува (Самосъществуващ на Земята), а настоящият е Ману Вайвашвата (Роден от Слънцето) и с него се свързват дадените за настоящия период „Закони на Ману“ („Манавадхарма-шастра“, или „Манусмрити“, ІІ в. пр. Хр. - І в.).

Ману имат според митологията обиталище между боговете и хората, в етерно неделимо пространство (акаша) и насочват в правилна посока човешкото мислене. Те установяват правилата на ритуала и нормите на живот, от съблюдаването на които зависи характера на следващите прераждания, в „Законите на Ману“ са регламентирани правилното (дхармично) и неправилното (не-дхармично) религиозно поведение и начин на живот.

Суфизъм

Суфизмът (тасаууф) е мистичната традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф“, букв. навличане на власеница; привичното облекло на мистиците аскети е груба власеница. Етимологично названието им е свързано и със „сафа“, чисти.

Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век. Самите суфии считат своята традиция за вътрешно спояваща човечеството от древността. Суфизмът се разбира като като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

Семената на суфизма са били посяти по времето на Адaм,
напъпили са по времето на Нух,
разцъфтели са по времето на Ибрахим,
започнали са да се развиват по времето на Муса,
съзрели са по времето на Иса,
дали са чисто вино по времето на Мохамед.

"Чистото вино" е символ на чистата непрекъсната същност на суфизма, която се разкрива в своя предел в средата на исляма. В този смисъл суфизмът е езотерична традиция, която свързва себе си с екзотеричния ислям. Но правоверният ислям остава сам по себе си екзотеричен. Отношението му към суфизма пред средновековието е като към еретично явление в ислямската доктрина. Сблъсъкът с ортодоксалните ислямски възгледи става причина знаменитият мистик Ал-Халладж да бъде осъден на смърт (922 г.) заради разбирането, че е едно с божествената Истина (Ал-Хакк).

След ХVII век суфизмът се „скрива“, оттегля се от формите на публично присъствие в религията. Предполага се, че той остава в скрити форми в духовното пространство на човечеството.

Суфиите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-авторитетните суфии, андалузецът Ибн ал-Араби (ХII в.) казва:

Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов;
накъдето и са свърнат нейните камили,
любовта ще си остане моята религия и вяра.

Най-ранната школа на ислямската мистика се утвърждава в Багдад около своя лидер Джунайд (830-910 г.). Джунайд разработва възгледите за „фана“ и „джам“. „Джам“ е събиране, пределно единство, самосъсредоточаване на мистика и негово единение с присъстващия в Името си Аллах. Възгледът за „фана“ също става централен за целия суфизъм. „Фана“ най буквално може да се разбира като „угасване“, угасване на съзнанието; интерпретира се като пределен стадий на мистичното възхождане, „разтваряне“ в единия Бог. Достигналият „фана“ суфий става изразител на автентичното състояние на суфия в сферата на временното пребиваване на човека в земния живот - да бъде „в света, но не от света“.

Ал-Халладж разкрива смисъла на мистичното възхождане като достигащо до изразяване на самия Бог чрез човека. Едно от прекрасните имена на Аллах, Ал-Хакк, Истината, от което мистикът се прониква в резултат на своя дълъг и труден аскетичен опит, прави самия човек изразител на това Име (а във всяко от своите Имена Бог присъства в пълнота и неделимо). "Слава на Този, Който изяви Своята човечност като мистерия на славата на Своята сияеща Божественост". Това е мистерия на връзката на Божията любов с човешката. Но този езотеризъм, коментира Анри Корбен, като че ли „компрометира“ трансцендентността на абстрактния монотеизъм, т. е. чисто екзотеричния възглед (Анри Корбен. История на ислямската философия. С., 2000, с. 267).

Ибн ал-Араби

Ибн ал-Араби

Пътят на суфия като метод предполага единство на външно и вътрешно пътешествие и се основава на разбирането за изначално дълбинно знание (ма'рифа), в постигането на което човекът става съвършен. В интерпретацията на Ибн ал-Араби образец на съвършен човек е пророк Мухаммад. Прилагайки езотеричната методика на свързване на буквени и числови значения, ал-Араби прояснява смисъла на името Мухаммад чрез числото 33, т. е. една трета от съвършенствата на Аллах, изразени в Неговите Имена. И това говори за максималното съвършенство, което е възможно за човека и което Пророкът изразява в смисъла на името си. Можем да мислим, смята Ибн ал-Араби, за конкретен Мухаммад и за вечен Мухаммад, и вечният Мухаммад е тъждествен на всички расули. Или, иначе казано, видимите форми са само завеса на истинната, вътрешна реалност:

Аскезата е необходима според суфийските учители заради вътрешната битка на адепта за очищение на страстната му душа, „нафс“, от нечистотата на помислите, от изкушенията. Тя е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“. Необходимо условие е и преодоляването на стереотипите на мисленето, на неговата обремененост от двойствеността; обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Основателят на ордена на въртящите се дервиши Джалаладдин Руми (ХIII в.) търси пътища за проникване в "затвореното" съзнание на привързания към света човек в притчите и алегориите. Не оставайте свързани със стената, върху която се виждат само отраженията - призовава Руми, - търсете вечния източник на светлината.

Възгледите за пътя на суфия получават различни интерпретации. Една от тези интерпретации принадлежи на последователя на идеите на Джунайд Наджмуддин Кубра (ХIII в.) от Хорезми. Ал-Кубра странства много, разработва своите идеи в различни трактати. Според него съвършенствата, атрибутите на Аллах, обозначавани с Имена, пребивават „в Небесата“ и мистикът следва да осъществява „небесни пътешествия“ за да достигне „местата“, обитавани от тези Имена. Човек е в състояние да вмести в себе си Божиите съвършенства, обозначавани с Неговите имена, с изключение на „Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. В тези Имена същината на Аллах остава трансцендентна по отношение на човека дори в апогея на мистичните му постижения. Пътят на суфия следва да доведе до проникване в същината на поклонението на единия Бог. За битието на Бога можем да знаем само това, че то е създаващо битие Божие действие, различно и дори обособено от непостижимата Божия същност. Ал-Кубра разработва възгледа за десет принципа, или десет необходими компонента, степени на мистичния път:

  • покаяние (тауба),
  • аскеза (зухд),
  • уповаване на Аллах (таууакул, което означава и самоотречение),
  • самоограничение до най-необходимото (канаат),
  • усамотение (узлат),
  • дхикр (зикр; постоянно припомняне на Аллах),
  • съзерцателност (тауаджух – пълно отвръщане от мирското),
  • търпеливост (сабр, която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),
  • съзерцание (мураккаба – пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка, върху аяти на Корана),
  • доволство (риза).

По време на мистичното възхождане на адепта може да се явява неговият отвъден двойник, шахид ал-гайб. По същество той като посветеният в отвъдното е надеждният наставник на адепта. Напълно съсредоточеният и преминаващ последователно през десетте степени на възхождане човек преминава според Ал-Кубра през различни цветови състояния, за да достигне във финалния миг до съзерцание на зелена светлина. Тази светлина е дори отвъд черната светлина на непостижимата Божия същност – тя е светлината на вечния живот.

Централен момент в практиката на суфиите е дхикр (зикр), припомнянето на Божието име. Разбирането за ролята на дхикр се черпи от аяти на Корана, напр.: „О, вярваши, често споменавайте Аллах!“ (33: 41). Според Ал-Халадж дхикр е начин адептът да поддържа постоянно активна паметта си за Аллах, за да приеме в екстаз всеприсъствието Му. За него, както и за Ал-Газали (1058-1111), дхикр е средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога. Във всеки случай, припомнянето на Божието име не се интерпретира като форма на вокация, на призоваване на Бога.

Дхикр може да се извършва индивидуално, в усамотение, но и едновременно от всички, принадлежащи към общността. В общите форми на дхикр се утвърждават съпътстващи действия – ритуално въртене, ритуален танц.

Абу Хамид ал-Газали

Абу Хамид ал-Газали

Най-дълбинният стадий на дхикр е според Абу Хамид ал-Газали дхикр на сърцето. На този стадий е постигната и тишина на телесното (усамотение, което той смята за необходимо); постигната е и тишина на „устата“, защото в припомнянето заглъхва всяко човешко слово, и тишината на сърцето - сърцето на адепта се „разтваря“, за да приеме Божието присъствие в такава пълнота, че самото туптене на сърцето да бъде вече пулсирането на Божието име.

Дхикр може да се произнася на глас (дхикр джахри) или или да бъде вътрешна реч (дхикр хафи).

Абдул Абд ал-Халик Гиджувани (ХII в.), основател на братството Ходжаган, разработва метод, път на тихия, вътрешен дхикр. Този път включва осем стъпки:

съзнателно, овладяно дишане (хуш дар дам; диханието да е живо свързано с Божието присъствие);

наблюдаване на крачките (назар бар кадам; да се следи с поглед точното място, където ще се стъпи, да не се оставя погледът да блуждае);

пътуване към родината (сафар дар ватан; монек да следва следва пътя към истинната си родина – към самия Творец; споделя се възгледа за необходимо външно и вътрешно пътуване, във външните си пътувания човек може да открие съвършения си Водител);

усамотение в тълпата (халуат дар анджуман; усамотението може да е външно и вътрешно – при външното човек се оттегля самотен се съсредоточава върху дхикр, а при вътрешното, истинското усамотение, и сред тълпата той не чува нищо и остава отдаден единствено на дхикр в тишината на сърцето си);

припомняне (ядкард; „кард“ е същината на дхикр, а „яд“ е извършването на дхикр в сърцето);

възвръщане (базгащ; самообладание, мисълта да се пази от разсейване, от разконцентриране);

внимателност (нигахдашт; взиране в сърцето, т. е. сърцето да се пази от проникване на лоши помисли);

спомняне (яддящ; адептът да пази сърцето си в присъствието на Аллах – така той може да осъзнае и да прояви и чрез себе си светлината на Същността на Единствеността (анвар аз-зат ал-ахадия).

Суфийските общности се обединяват около учител (шейх). Отношенията учител-ученик са сакрални, непосредствени и не се институционализират. Учителят съблюдава конкретни подходи към всеки ученик и е в състояние да му предава духовна енергия (барака). Името на Фаридуддин Атар (Химикът) (1150-1229) е свързано със суфийското упражнение "стоп!" - в определен момент ученикът спира всякакви движения по заповед на учителя, и тъкмо тогава става възможно предаване на енергия (барака) от учителя на ученика.

Настрадин Ходжа

Настрадин Ходжа

В средите на мюсюлманите се ползват с голяма популярност притчите за Настрадин Ходжа („ходжа“ ще рече „учител“), които са достояние на културата на всички балкански народи.

Омар Хаям

Омар Хаям

Безспорно едно от най-популярните свидетелства на мистиката на суфиите са приказките от 1001 нощ. Суфийски идеи изразяват стиховете на Джалаладдин Руми, на Саади Ширази, на Омар Хаям. Тези идеи имат решаващо влияние върху Сервантес, автора на „Дон Кихот“. Предполага се, че те са повлияли и създаването на такива значителни произведения като „Вилхелм Тел“ и „Робин Худ“.