Показват се публикациите с етикет Халюциногени. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Халюциногени. Показване на всички публикации

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Мескалин


Мескалинът е първият добит и изолиран в чисто състояние халюциноген. Години наред минималната му активна доза се е използвала, като единица мярка за сила на всички вещества, предизвикващи цветни халюцинации.

Първоначално е добиван чрез екстракция от мексиканският кактус Lophophora williamisii. На повечето хора това растение е известно единствено с името пейот, но по името на "откривателя" му, първото западняшко наименование на пейота е било Anhalonium lewinii. Поне хиляда години, преди да бъде изследван за първи път, Anhalonium lewinii се е използвал от различни индиански племена във латинска Америка и по-специално Мексико. Дори нещо повече - първите европейски завоеватели на "Новият свят" твърдели, че някои индианци го считат за нещо много повече от техен приятел - те са се отнасяли към него, като към божество.

Всъщност индианците, които са го употребявали, винаги избягват думата пейот, но не биха го и наричали с истинското му, дадено от тях име пред обикновен човек. Свещеното му наименование е Мескалито (тези от вас, чели Карлос Кастанеда са се досетили). Именно от това име идва и названието на мескалина.

Lophophora williamisii освен мескалин съдържа и негови N-модифицирани производни (например N-ацетилмескалин, N-метилмескалин и N,N-диметилмескалин). Тези хомолози се срещат натурално и в други живи организми, но опитно е установено, че не оказват психично или физиологично влияние върху човек, поне в дози, които са стандартни за мескалина. 4 прости N-модифицирани аналога, като например N-ацетилмескалин се съдържат в минимални количества и в хората.

Сам по себе си, а и в сравнение с останалите растения пейотът е нещо уникално. Както ни е известно, почти изцяло растенията са изградени от вода. Краставицата да речем е 98% вода. Кокаинът в тези части от растението кока, от които се добива, е с концентрация около 0.2%. В кактусът Сан Педро, мескалинът има максимална концентрация също около 0.2%. Това е нормално, понеже говорим само за вторични метаболити, отговорни главно за изхранването на растението или на бъдещите растения, които то ще роди. Освен вода и интересуващите ни халюциногени, опиати или т.н., в растението се съдържат всички онези вещества, отговорни за растежа и развитието му - изграждащи неговите живителни клетки - огромно количество химични съединения, напълно разнообразни по химичен строеж и състав и именно поради това съдържанието на психотропните вещества е съвсем малко - според предназначението им, ролята им; не е нужно повече. Концентрацията на мескалин в пъпките на кактуса Lophophora williamisii е 6%.

Изразът "The Doors", който може да забележите на различни места, най-често свързан с музика или вещества, влияещи на човешкото съзнание, първоначално се разжда, като част от разказa на Олдъс Хъкзли, The doors of perception - Дверите на възприятието. Самият разказ представлява описание на първата среща между автора и мескалина.

/*Следващият си разказ - "A brand new world", Хъкзли е написал, докато е бил в така нареченото "лунно състояние". То се предизвиква от редовна употреба на халюциногени, като мескалин, LSD-25, MMDA и др. Най-общо казано, изпаднал в подобно състояние, човек вижда заобикалящите го предмети и обекти със сияние около тях (най-често то е с различен цвят, в зависимост от настроението, което поражда) и променени по определен начин цветове, като преобладава червеното. Самият човек е сравнително отпуснат, донякаде лекомислен, винаги усмихнат и в приятно настроение.

За всички халюциногени, предизвикващи цветни халюцинации е хакартерно понякога обагряне на възприеманият свят в определен основен цвят. В случая всеки от тези цветове съответства на определено настроение. Червеното, тъмносиньото и жълтото по различен начин символизират приятни усещания, светлосиньото студени и неособеноприятни, а зеленото - в зависимост от случая.*/

" Съществуваме заедно, действаме като едно и си влияем взаимно, но винаги, при всички условия си оставаме ние самите. Мъчениците излизат на сцената ръка за ръка, но са распвани сами. Прегърнати, влюбените отчаяно се опитват да слеят собствените си екстази в една трансцеденталност, но напразно. Благодарение на собствената си природа, всеки въплатен дух е прокълнат да изстрада и да се наслади на самотата. Усещания, чувства, прозрения, фантазии - всички те са лични и единственият начин да се предадат е да бъдат разказани и обяснени. Можем да споделим информация за преживяванията, но никога самите тях. От семейство до нация, всяко човешко обединение е общество от островни вселени. Повечето островни вселени си приличат достатъчно, за да има дедуктивно разбиране помежду им и дори взаимна съпричастност или усещане за 1 цяло. Така припомняйки си собствените си загуби и унижения, можем да съчувстваме на останалите в аналогични ситуации и да се поставяме (разбира се, не в буквалният смисъл ) на техните места. Но в определени случаи общуването между вселените е непълно или дори липсва. Умът е сам по себе си и светът, обитавани от лудите и изключително надарените е също различен от светът, в който живеят обикновените мъже и жени, така че основата, служеща за разбирателство или чувство за близост липсва или е много малка. Думите са изречени, но не осведомяват. Предметите и събитията, към които се отнасят символите, принадлежат на взаимно недостъпни светове от преживявания. ...

Да се виждаме така, както другите ни виждат е най-голяма дарба. Не по-маловажна е дарбата да виждаме останалите, както те самите се виждат. Ами ако тези други принадлежат на различни от нас видове и населяват коренно различна вселена? Примерно, как може нормалният човек да разбере какво е усещането да си луд? Или един вид, да се прероди като ясновидец, медиум, или музикален гений. Как бихме могли да посетим световете, които за Блейк, Шведенборг и Йохан Себастиан Бах са били дом? ... За човек следящ единствено повърхностното в поведението, подобни въпроси за безсмислени. Но за тези, които теоретично вярват, че това което знаят практически е вярно - именно, че преживяванията са както външни така и вътрешни - поставените проблеми са истински и кой от кой по-важен за битието. Някои са напълно нерешими, други са решими само при определени условия и чрез методи, недостъпни за всеки. Всъщност излиза, че аз никога няма да знам какво е да си Сър Джон Фалстаф или Джо Луис. От друга страна винаги ми се е струвало възможно чрез хипноза, примерно или автохипноза, постигната чрез средствата на систематичната медитация, или пък чрез приемане на подходяща дрога да променя моя обикновен вид съзнание, за да разбера същността на това, което казва знахарът, медиумът и дори мистикът. ...

Промяната в света не беше нещо революционно. Половин час след като погълнах веществото, изпитах уплаха от бавно танцуващи златисти светлини. Малко по-късно се появиха прекрасни червени повърхности, извиращи и разпространяващи се от ярки енергийни възли, които въбрираха с продължително променящ се мотив за живот. В друг момент, затварянето на очите ми разкри коплекс от сиви постройки, в който бледо зачервени сфери се сливаха в нещо истински здраво и слели се бавно и безшумно се хлъзгаха нагоре. Моментално се появяваха лица и форми на хора и животни. Не видях величествени пейзажи и огромни пространства, магически появяващи и изграждащи се постройки, нищо общо с драма или иносказание. Светът, в който мескалинът ме допусна не беше свят на видения; той съществуваше там - в това, което можех да видя с отворените си очи. Голямата промяна беше в царството на обективната действителност. Това, което се случи със субективната ми вселена беше без значение.

"Приятно ли е?" попита някой. ( По време на тази част от експеримента, всички разговори бяха записани на диктофон и имах възможността да си припомня казаното.)

"Нито е приятно, нито е неприятно," отговорих аз. "Просто е."

Istigkeit - не беше ли това думата, която Мейстър Екхарт обичаше да използва? "Е-ене." Битието на платоновата философия - като изкючим това, че Платон явно е направил огромната, гротескна грешка да раздели битието от подобаващото и да го утъждестви с математическото разбиране за идея. Горкичкият, никога не би могъл да види букет цветя, сияещи със собствената си вътрешна светлина и всичко друго, но не и треперещи под натиска на собствената си значимост, с която са заредени; не би могъл да възприеме, че това, което розата и перуниката, и карамфилът толкова ярко показват е нито повече, нито по-малко това, което те са - мимолетност, която все още беше безкраен живот, безкрайно загниване, което в същото време бе чисто битие, минутен сноп, уникални особености, в които поради някакъв неизразим и все пак очевиден парадокс, предстои да бъде видян божественият източник на цялото съществуване.

Продължавах да гледам в цветята и в тяхната жива светлина сякаш забелязвах качественият еквивалент на дишането, но дишане без връщане в начален момент, без периодични издишвания, а само повтарящо се преливане от красота към нещо още по-красиво, от дълбоко към още по-дълбоко значение. Думи като "грация" и "преобразяване" дойдоха в съзнанието ми. Очите ми се местеха от розата на карамфила към перестият пламък на гладките свитъци от съзнателен аметист, представляващи перуниката. Блаженото Виждане, Sat Chit Ananda, Битие - Съзнаване - Блаженство - за първи път разбрах, не на нивото на езиковото значение, не чрез непълни намеци, а прецизно и напълно какво означават тези чудесни думи. Тогава си припомних пасаж, който бях чел в едно от есетата на Сузуки. "Какво е Дарма - Тялото на Буда?" ("Дарма - Тялото на Буда" е друг начин, да назовеш Съзнание, Определеност, Празнина, Божеството.) Въпросът е зададен в манастирът Зен от ревностен и озадачен послушник. С коректната неуместност на един от братята Маркс, Учителят отговорил: "Плетът в средата на градината". "И човекът, осъзнаващ тази истина." Монахът неохотно запитал: "Мога ли, да попитам какво е той?" Ядосан, учителят го ударя по раменете с тоягата си и отговаря: "Златогрив лъв."

Когато го четох беше просто една ужасно обременяваща безсмислица. Сега е ясно като ден и убедително като Евклид. Разбира се Дарма - тялото на Буда бе плетът в дъното градината. Едновременно и не по-малко очевидно беше също и тези цветя, беше всичко, което аз или по-скоро благословеният не-аз, отдели за момент от задушевното си обкръжение - вгледах се загрижено. Също като цветята - когато ги поглеждах те блестяха с по-ярки цветове, с по-дълбоко значение. Книги, червени като рубини; емералдени книги; книги, подвързани в бял нефрит; книги от ахат; от аквамарин, от жълт топаз; лазурно сини книги, чийто цвят бе толкова интензивен, с такова вътрешно значение, че сякаш бяха на прага да напуснат рафтовете и да привлекат още по-силно вниманието ми.

"А в пространствено отношение?" запита изследователят, докато гледах книгите.

Беше трудно да отговоря. Действително перспективата изглеждаше малко странна и стените на стаята сякаш вече не се срещаха под правилен ъгъл. Но не тези факти бяха важни. Важното беше, че пространствените връзки донякаде бяха загубили значението си и съзнанието ми възприемаше света в граници, различни от тези на пространствените категории. Обикновено окото се занимава с проблеми като Каде? - Колко далече? Какво разположение, спрямо какво? Под действието на мескалин подразбиращите се въпроси, на които окото търси отговор са от друг порядък. Мястото и разстоянието престават да са от особен интерес. Съзнанието вижда интензивността и дълбочината на съществуващото, вижда сродства в образец. Виждах книгите, но позицията им в пространството въобще не ме вълнуваше. Това, което забелязах, което впечатли съзнанието ми, беше фактът, че всички те сияеха с жива светлина и че някои бяха по-красиви от останалите. В този смисъл местоположението и трите измерения бяха изгубили смисъла си. Естествено пространството не беше премахнато като категория. Когато станах и се поразходих, се справях сравнително добре и не бърках местоположението на предметите. Пространството все още беше там, но то вече не преобладаваше. Разумът се интересуваше повече от битие и значение, отколкото от мерки и местоположение.

Наред с безразличието към пространството, се появи дори още по-голямо безразличие към времето. "Сякаш го има в изобилие," беше отговорът ми, когато изследователят ме попита какво чувствам спрямо времето. Изобилие, но точно колко беше напълно без значение. Разбира се можех да погледна часовника си, но знаех че той бе в друга вселена. Това, което действително преживявах беше и все още е с неопределена продължителност или иначе казано - безспирно настояще, изградено от непрестанно променящ се апокалипсис.

От книгите изследователят премести вниманието ми на обзавеждането. Малка машинопистка масичка стоеше в центъра на стаята. От моята точка на наблюдение зад нея стоеше плетен стол, а зад него бюро. Трите оформяха заплетен образец от хоризонтали, вертикали и диагонали - образец, изключително интересен, по отношение на това, че не може да бъде обяснен в пространствено отношение. Масичката, столът и бюрото се включваха заедно в композиция, приличаща на нещо от Braque или Juan Gris, неподвижен живот, задължително свързан с обективния свят, но явил се без дълбочина, без какъвто и да било опит за фотографски реализъм. Гледах обзавеждането ми, не като утилитаристът, който трябва да сяда на столове, да пише на бюра и масички, не като кинооператор или научнен секретар, а като чист аестет, загрижен единствено за формите и техните връзки със зрителното поле или фотографичното пространство. Докато гледах, тази чисто аестетична картина породи нещо, което мога единствено да нарека тайнствено проникновение за реалност. "

... истинският, чист мескалин започва да действа видимо след много време, нужни са 1 - 2 часа скрит период на действие и натрупване в мозъка. Често, малко преди халюцинациите да започнат, човек се чувства неразположен и му се повдига; предполага, че го очаква "bad trip" и се отчайва. Изведнъж като ударна вълна целият свят около него се променя по възможно най-смешен и мил начин и следва истеричен смях.. естествено не винаги всичко е толкова хубаво.

Действието на мескалина се основава на близостта му със серотонина, в химично отношение - частично двете молекули се припокриват пространствено и като състав, съответно мескалинът е способен да взаимодейства със някои серотонинови рецептори в специфични мозъчни клетки, да им предава импулси. Това поражда халюцинации. От друга страна мескалинът инхибира ензим, отговорен за натрупването на захар в главният мозък. Понижените нива на захар в определени участъци от мозъчната кора предизвикват съсредоточаване единствено върху най-прости и съществени неща, премахват до определена степен (в зависимост от дозата) всякакви преструвки и задръжки, освобождават мисленето.

Минималната активна доза, предизвикваща псайхъделичен ефект е 3,85 мг/кг чов. тегло (грубо казано около 300 мг). За среден по тегло човек нормалната доза е 400 - 550 мг, силна е 600 - 800 мг, а дози над 800 са направо опустошителни. Често пътуването е с голям интензитет, човек се чувства превъзбуден и изпълнен с много енергия.

Източник : http://boginqta.hit.bg/meskalin.html

DMT


ДМТ е един от най-силните синтетични халюциногени, алкалоид от групата на триптамините.

Кратки данни

Абревиатурата е съкращение от N,N-диметилтриптамин. Пълното му име по IUPAC е 2-(1H-indol-3-yl)-N,N-dimethylethanamine.

Чистото вещество изглежда като безцветни прозрачни кристали, но често е оцветен (жълто, жълто-зелено, ...) поради примеси.

ДМТ се среща естествено и в много ниски дози в мозъка на човек и много бозайници. Разпространен е сред много растителни видове, но едва няколко го притежават в количество достатъчно да предизвика ефект при директно пушене.

Въпреки разпространението си е сравнително малко известен, но влиза в Shedule 1 за забранени наркотични субстанции, заедно с ЛСД, Екстази, Хероин и др.

От химическа гледна точка е достатъчно устойчив на температура, за да бъде пушен или инхалиран от фолио. Няма свидетелство за разновидности на кристалната структура (полиморфизъм).

Публикувани са различни температури на топене и кипене, вариращи от 44 до 68 °C. Според ранна публикация в Merck Index температурата на кипене при атмосферно налягане е 60 до 80 °C, счита се за грешна. Относителната плътност е около 1,1 г/мл.

Халюциногенен ефект

ДМТ се счита за по-силен от ЛСД, въпреки многократно по-високата му доза. Не е известен мек или просто приятен трип с ДМТ. Той не се препоръчва като наркотик за парти, поради непредсказуемост в качеството и силата на ефектите му.

Почти винаги ДМТ се приема в присъствие на приятел, в трезво състояние, с роля да създаде атмосфера на сигурност и да предпази взимащият от непредсказуемо поведение.

Дозата за ДМТ е специфична за опитващият (психическо, физическо състояние, настроение, тегло, ...). В зависимост от начинът на приемане дозата варира силно.

Химици описват следните дозировки спрямо начинът на приемане:

>350 мг (орално)

60 - 100 мг (мускулно)

60 - 100 мг (пушене)

4 - 30 мг (венозно)

Трипът с ДМТ продължава не повече от 45 минути (силна доза), като обикновено свършва до 20-тата или 30-тата минута. Увличането до пик е много кратко, често 2 до 3 минути, отпускането има продължителност не повече от 5 минути.

По време на преживяването се открояват зачестено дишане и сърдечен ритъм, празен, близък до животински поглед в очите, нефокусиран върху околността. Не е известно какво може да направи човек по време на пътешествие, и това е една от ролите на съпътникът му, да го предпази от удар със засилка в стената или скок от прозорец. По време на трип опитващият рядко вижда прозорци или стени.

Хора взимали ДМТ често описват следните ефекти. Първоначално слаба или липсваща пряко причинена промяна в настроението. Загуба на усещане за различни части от тялото, до след време цялото тяло. Поради неусещане за сърдечен ритъм и дишане (въпреки, че всъщност са очестени) опитващият често смята (или поне има силно съмнение), че е мъртъв. Често това предизвиква параноя.

Характерни са изригващи разноцветни форми и модели, моделирани от източници на светлина, но се виждат и със затворени очи.

Халюцинации на несъществуващи или познати (въображаемо или не) живи фигури (примерно индианци, джуджета, животни, дървета...). Понякога тези първоначални стадии могат да бъдат черно-бели или поне фонът на случващото се.

Забелязва се пълна загуба на усещане за време, примерно 30-тте минути на продължителност на трипа могат да изглеждат като 5 или като няколко часа. Събитията губят последователността си.

Макар и по-малко се наблюдават цветни изкривявания, оцветяване на предметите с определена гама цветове или единствен цвят.

При по-силни дози преживяването се отличава коренно, особено при инжекциозно приемане. Характерно е преживяване в Празното (The Void). Обикновено тогава човек се оказва сам, често на тъмно място (или просто липса на понятие за светлина), със оставена представа за това кой е, как се казва и т.н. Изчезват реалните представи за света и правила в него. Може би почти никой не обяснил с думи какво представлява това преживяване.

Често се получават силно изразени халюцинации за цял, различен (понякога наричан ДМТ -) свят, в който няма правила или те са напълно различни от приетите за нормални. Характерно е халюциниране на срещи с извън земни, планети, цивилизации от неизследвани части на космоса. Преживявания в открития космос. В подобен стадий няма усещане или спомен за трип или взимане на някакво вещество, породило състоянието. Това което пътешественикът вижда и усеща е неговият свят.

При силна венозна инжекция (примерно 30 мг) се забелязват халюцинации необясними с думи, до степен по-голяма от разширение до достигане размер на цяла вселена, огромен космически екстаз. Част от тези преживявания се свързват силно с така наричани "духовни преживявания", силно променящи представата на човек за света, дори и след трипа. Описват се като достигане на нещо по-дълбоко, разбиране на истинската същност на вселената, красота и усещане за хармония и цялост с нея.

ДМТ трипът често се описва като изригване, буен вихър. Силни и преливащи цветни картини, детайли, емоции с много висока амплитуда, еуфория, екстаз, страх, дълбока всеобвземаща параноя, усещане за смърт.

Малко хора взимат ДМТ повече от един път. Интензитетът на преживяването е прекалено силен за да се издържи от всеки и често именно това го прави неприятно и предизвиква силна уплаха (лош трип (bad trip), или поне моменти на лош трип). Възможно е краткото по продължителност преживяване да доведе до дълъг период на съвземане (дни до седмици), психически и емоционално.

Няма описани смъртни случаи дължащи се на ДМТ.

Синтез

Една от първите синтези на ДМТ е направена още през 60-тте години на 20 век. Включва индол, литиево алуминиев хидрид, оксалил хлорид, диметил амин, подходящи разтворители и добра апаратура за изпарение и кристализация. Принципът е оксалил хлоридът да се присъедини заместително на 3-то място в пръстенната система на индола, да последва редукция до 3-(етил хлорид) производно и заместително аминиране с диметил амина до ДМТ. Диметил триптаминът кристализира изключително трудно от разтвор, нужна е висока чистота.

Срещане

ДМТ може да се намери под формата на кристали, цигари (често неактивни или листа от растение съдържащо ДМТ, с разпрашени кристали измежду тях), хапчета, разтвор.

В природата основните растителни видове съдържащи ДМТ с пораждаща интерес концентрация са

Acacia longifolia (Sydney golden wattle)

Acacia phlebophylla (Buffalo sallow wattle)

Anadenanthera colubrina (Yopo, Cohoba)

Anadenanthera peregrina

Diplopterys cabrerana (Banisteriopsis rusbyana, Chaliponga)

Mimosa hostilis (Jurema)

Psychotria viridis (Chacruna)

Virola calophylla

Различни автори посочват концентрации различаващи се в пъти за повечето от тези растения (зависещи примерно от място на растеж и условия), но като цяло само D. cabrerana и P. viridis имат достатъчна концентрация в изсушените листа, за постигане на директен ефект.

Амазонски индианци използват изсушени птичи кости за смъркане на прах от D. cabrerana.

Като моноамин ДМТ се разгражда бързо и лесно в организма (особено приет през устата (практически неактивен)) от ензимът моноаминоксидаза. МАОИ (Моноаминоксидаза инхибитори) са вещества, блокиращи действието на ензима и удължаващи значително продължителността и донякаде силата на ефекта. Така продължителността е обикновено няколко часа.

Аяуаска (Ayahuaska, Yage) е известно питие (източник Амазония) приготвяно едновременно от едно или няколко ДМТ съдържащи растения (често Chaliponga) и МАОИ съдържащи (Banisteriopsis caapi). Наричано е нектарът на боговете. Има силни халюциногенни свойства, но пътешествието с него е значително по-меко отколкото чисто ДМТ, главно поради по-ниска концентрация. "Духовните преживявания" са също характерни за аяуаска.

Джон Антъни Уест - известният египтолог, твърди, че диметилтриптаминът се синтезира от епифизата, която е използвана като важен детайл от модела на храма в Карнак.

от Уикипедия, свободната енциклопедия