сряда, 10 февруари 2010 г.

Веган - що е то?


Веган, веганство или веганизъм са трите възприети у нас понятия, характеризиращи хора с начин на живот, отхвърлящ използването на животински продукти. Веганите са строги вегетарианци, които не използват дори продукти, свързани косвено с животни.

Изключват от хранителната си диета не само месото, но и рибата, другите морски животни, яйцата и млечните продукти. Освен по отношение на храната, веганите не използват:

изделия от животински произход - кожа, коприна, вълна и др.;
пчелен мед;
продукти с животински компоненти - желатин, глицерин и др.;
продукти, произведени чрез рафиниране с животински продукти - някои видове захар, вина и пр.;
продукти, които са тествани на животни, вкл. козметика, тютюн и пр.

История на веганизма

Автор на думата веган е британецът Доналд Уотсън, който я образува от английската дума vegetarian, използвайки началото и края на думата. Терминът навлиза официално със създаването на „Веган общество" (Vegan Society) на 1 ноември 1944 г. в Лондон, учредител на което е самият Доналд Уотсън. Той става вегетарианец на 14-годишна възраст, на 30 години става веган и доживява до 95 годишна възраст.

Все пак ... какво е веган?

Веганът е строг вегетарианец, който елиминира от храната и ежедневието си всяка възможна форма на продукт с животински произход. Веганът е против убиване на животни с цел получаване на храна и дрехи, против използването им за научни експерименти, вкл. и в тестването на лекарства и козметика. Тук не става въпрос само за хранене, а за дълбоко вкоренени убеждения и непристъпни принципи.

Веганската диета безопасна ли е?

Американската Асоциация по хранене изразява позиция, че веганската диета трябва да бъде добре планирана, както всяка друга диета, за да е безопасна. Тъй като този режим е нискомазнинен, много важно е набавянето на нужното количество мастни киселини от ядки, зехтин, авокадо и пълномаслено соево мляко.

Протеини - доказано е, че растителните продукти могат да осигурят достатъчно количество протеин във всяка възраст. Това са ядки, леща, боб, грах, зърнени култури, соя ... Необходимо е тези храни да се комбинират, за да се осигури качественият и количествен набор от аминокиселини, необходим на организма.

Калций - при веганската диета получаването на достатъчно калций не е трудно. Все още съществува въпросът колко точно калций е необходим на един веган. Източници на този микроелемент са зеленчуците с тъмнозелени листа най-вече грах и броколи. Други източници са бразилски орех, слънчоглед, сусам, бадеми, соя, тофу, папая, моркови и карфиол.
Желязо - установено е, че веганите не страдат от железен дефицит, по-голям от този на не-вегетарианците. Източници на желязо са марули, спанак, грах, ядки, киноа.

Нуждаят ли се веганите от суплементиране с витамин B12?

Витамин B12 е от огромно значение за строгите вегетарианци, тъй като не се намира в растителни източници. Вариант е количеството му да се набавя чрез допълнително суплементиране - веганските храни често са обогатени допълнително с витамин В12. Този витамин е важен за функцията на нервната система, ето защо е задължителен за веганите, още повече за деца и подрастващи, бременни, кърмещи и възрастни с такъв тип на хранене. Тялото складира витамин В12 и го освобождава бавно, затова дефицитът му често може да остане незабелязан с години. Най-добрите източници в случая са соево и оризово мляко, месни аналози и специално разработени за вегани витаминни формули.

Витамин A - веганите не се нуждаят от допълнителен прием на витамин А. Негов източник са зеленолистните зеленчуци, червени и жълти зеленчуци и плодове. Тези храни по начало са широко застъпени във веганската диета и затова дефицитът е твърде рядък.
Витамин D - допълнително обогатяване на веганската диета с този витамин не е необходимо. Ако все пак веганите решат да го приемат в добавка, по-добре е да се ориентират към суплементи с витамин D2, който е „по-вегански" по произхад от D3, който се добива само от рибено масло. Ежедневното излагане на слънчева светлина благоприятства собственото производство на витамин D в организма.

Типични вегански храни

Тофу
Тофу е твърд преципитат от соево мляко, който е богат източник на протеин и калций. Структурата на тофуто варира от фина до изключително твърда. Съществуват много рецепти с тофу. Ароматът и вкусът му са меки и подходящи за овкусяване на останалите продукти в ястието. Тофуто може да бъде отличен заместител на месото и се приготвя под различни форми - печено, варено, замразено, топено, пържено.

Темпех
Темпех е ферментирал соев продукт с твърда или гранулирана структура. Отлично се съчетава със сосове. Необходима е топлинна обработка 5-20 мин., за да се превърне в достатъчно смилаема за организма форма. Добър източник на протеин.

Мисо
Мисо е солена ароматна паста, приготвена от ферментирали соеви зърна. Използва се за подправяне на супи и като съставна част от редица други ястия, главно като овкусител. Ароматът на мисото варира от лек и слабо интензивен в светлото мисо до по-наситен в тъмното. Последното е перфектен заместител на рибения сос. Добавя се в края на готвенето и се затопля бавно, без да завира. Етикетите на мисото трябва да се проверяват за съдържание на рибена основа.

TVP
TVP буквално означава "структуриран растителен протеин" (texturized vegetable protein). Това е нискомазнинен заместител на месото, приготвен от соево брашно. Сухата дехидратирана форма може да бъде открита в много магазини за здравословни храни. Рехидратираната и готова за консумация форма трябва да се съхранява в хладилник или да се замрази.

Сейтан и кофу
Това са продукти, направени от пшенично брашно, размесено с вода и впоследствие омесено и оформено. Скорбялата се отделя и остава глутенът, който след сваряването си във вода, се превръща в продукт, наречен кофу. Подобно на тофу и темпех, кофуто също е богат източник на протеин и същевременно с ниско съдържание на мазнини и холестерол. Сейтанът е кафяв на цвят и се получава след смесването на кофуто със соев сос и някои други съставки. Понякога се предлага на ленти или под формата а пръчици, потопени в специален сос. Сейтанът е много успешен заместител на месото - идеален е за сандвичи, дори за барбекю!

Аналози на месото
Щом веганът не яде месо, защо тогава търси негови забестители? В повечето случаи те изглеждат като месо, вкусът им също доста се доближава ... причините са много. На първо място - това са добри източници на протеин, който иначе би бил дефицитен в диетата на един веган, а оттук нататък нещата отиват в пагубна за здравето посока. С тези продукти могат да се приготвят разнообразни ястия, наподобяващи дори тези на не-веганите и не-вегетарианците. Месните аналози не съдържат холестерол и са нискокалорични.

Дрождите и хлябът
Дрождите са част от царството на гъбите и съответно не са животни. Saccharomyces cerevisiae са дрождите, използвани в хранителната индустрия. Използват се в хлебо- и пивопроизводството. Веганът няма причини да се съмнява дали да се възползва от тези продукти в диетата си. Естествено, в производството на хляба не бива да участват яйчни и млечни продукти, както и други подобрители от животински произход. В процеса на производството на вино е възможно да има и етапи по пречистването, в които по един или друг начин косвено участват животински продукти.

Веганско сирене
Много от заместителите на сирене всъщност не са вегански, защото съдържат казеин с млечен произход. Истинските вегански сирена са на база соево мляко. Надписът на етикета: "без лактоза" не означава, че не се съдържат млечни деривати и субпродукти, от които всъщност е извлечена само лактозата.

Желатинът
Желатинът се прави от животински кости, сухожилия и кожа. Той наистина е само дериват от животински продукти, но фактът е, че източникът си е животински. Веганските заместители са карагенан, агар-агар с водораслов произход, които се обработват с плодови аромати. Трябва обаче внимателно да се чете етикетът дори на една обикновена дъвка.

Мед и захар
Този въпрос е един от най-дискутираните сред веганците и често повод за противоречия и несъгласия дори между самите тях. Медът представлява регургитиран (грубо казано „повърнат") сироп от храносмилателния тракт на пчелата. При този процес пчелата почти винаги загива, което е и основният довод на веганите. Според други от тях, това явление си е природно - в случая човекът не вреди на пчелата. По правило обаче повечето вегани не употребяват мед. По отношение на захарта, в някои процеси на рафиниране се прибягва до използването на овъглени на прах животински кости като адсорбатор с пречистващи свойства. Ето защо съществуват дори специални, „вегански" разновидности захар.

Въпросът за кърменето
Отговорът е положителен. В случая не става малтретиране, нараняване или убиване. Това е естествен процес на изхранване на малкото при всички бозайници. Съществуват т.нар. „бебета - вегани", но кърменето в никакъв случай не фигурира сред забраните. След приключване на кърменето се преминава на пълномаслено соево мляко. Оризовото мляко също може да се използва инцидентно, но то е относително бедно на протеини.

Яйца
Веганите не консумират яйца заради убеждението си, че отношението към птиците е нехуманно, отглеждат се комерсионално в тежки за тях условия, в птицефермите се селекционират само женски птици, като мъжките се оставят да умрат. Самият принудителен процес дългосрочно е свързан с тежко изтощаване на птицата, което тя невинаги може да преживее. От друга страна, когато продукцията от дадена птица намалее, тя често бива убивана.

Кожа, вълна и коприна
За животинската кожа всичко е ясно. Веганите не си купуват никакво кожено изделие, направено от естествена кожа. За тях алтернативата е еко-кожа. Вълната при природните обстоятелства е достатъчна, колкото да защитава овцата от външните атмосферни условия. Около 1 милион овце умират годишно от измръзване поради лишаване от естествените им „одеалца". От друга страна, много от тях страдат от инфекции, свързани с порязвания и наранявания по време на остигването или бръсненето на руното.

Коприната се произвежда от копринената буба. Не е проблем, ако се използват само празни пашкули от копринени буби за извличане на копринени нишки, но истината е друга. С цел масова, бърза и качествена продукция, копринените пашкули се сваряват заедно с живите ларви вътре. Това е доводът на веганите да не използват и копринени платове.

Козметика

Много почистващи и лични хигиенни продукти, както и огромна част от козметичните, съдържат животински съставки или такива, тествани върху животни. Истината е, че няма козметични продукти и лекарства, които да не са тествани за безопасност първо върху животни. Това е задължителен етап от изпитването на едно ново такова средство, без преминаването, през който просто не е възможно признаване и регистриране на новия продукт за употреба върху хора.

Ползи

Ползите от вегетарианството са валидни и при веганството. Според Американската Диетична Асоциация такива хора могат да се похвалят с ниски нива на наситени мазнини, холестерол и животински протеини, високи нива на въглехидрати, фибри, магнезий, калий, фолиева киселина, антиоксиданти и фитохимикали. Имат нисък индекс на телесната маса (BMI), по-малък риск за исхемична болест на сърцето, инфаркт и инсулт, ниско кръвно налягане, много малък риск от развитие на диабет, рак на простатата и дебелото черво. През 1999 г. е направено сравнително проучване върху смъртността на вегетарианците и не-вегетарианците в западните страни, което показва приблизително еквивалентни нива.

Опасно ли е веганството?

Отговорът е: „Да, би могло". По направени проучвания вегани са между 0.2% и 1.3% от американците, при британците процентите се движат между 0.25% и 0.4% . Статистиката по пол сочи, че 1.4% от мъжете и 1.3% от жените спазват веганска диета.

Деца и веганство

Лошо планираната веганска диета, особено при деца, може да доведе до сериозни медицински състояния - анемия, хипотиреоидизъм, смущения в остеогенезата, кретенизъм.

Хранителни разстройства и веганство

Американската Диетична Асоциация отчита, че веганството се среща често сред хора, имали или имащи проблем с храненето и служи за „маскиране" на съществуващото смущение. Само по себе си обаче веганството не е предпоставка за възникване на хранително разстройство.

Ако човек реши да стане веган, не е казано, че трябва да го направи на 100%. Едновременно с това ще направи много за животните според собствената си съвест, а и няма да навреди съществено на своето здраве. Много вегани някога са употребявали месо. Някои от тях вземат решението за промяната импулсивно, други - постепенно и след дълго обмисляне, стъпка по стъпка. Всеки сам трябва да прецени къде е границата на здравия разум и дали може да си позволи да я прекрачи ... или просто да си остане на границата.

Автор: Ива Павлина

петък, 25 декември 2009 г.

Дервиши в София


Мистичният ритуален танц е на възраст няколко века и символизира кръговрата на живота

Деси Тодорова, снимки: Емил Иванов

Представете си елегантен нощен бар в луксозен столичен квартал. Заведението е от спадащите към вида вариете - сиреч, предлагащо и атрактивна програма наред с пиенето. Приглушената светлина и меките столове предразполагат към блажено отпускане и максимално потапяне в забавленията. За мъжете има и друга атракция - девойки с изваяни тела и оскъдно облекло тип "плейбойско зайче" сервират напитки. Момичетата си имат и кодови имена - Памела Андерсън, София Лорен и т. н. С повечко грим са докарани така, че да заприличат на истинските звезди.
Та в тази атмосфера, където по правило влизат елегантни любители на нощния живот, изведнъж нахълтва шумна тумба журналисти, фоторепортери и телевизионни оператори.

Спокойната идилия е нарушена

от разгъване на стативи и най-различни осветителни прибори, цензурни и нецензурни подвиквания, коментари по горещите теми на деня и прочее делови разговори. Мъже и жени сноват нервно между масите и търсят най-добрата гледна точка към сцената.
След първоначалната суматоха всеки си намира удобно място и зачаква търпеливо да започне чудото. А то е прочутият танц на дервишите, който малцина в света са имали възможност да видят на живо. И точно в този миг кръшните девойки се раздвижват между масите. Мъжката част се оживява видимо и пробва да установи социален контакт с дългокраките създания.
Между масите се разхождат и млади непознати момчета в джинси, които обаче след един-два любопитни погледа към девойките се насочват към сцената и започват да я разглеждат старателно. Даже се завъртат за проба. Това са всъщност дългоочакваните дервиши.

Те са на около 20-ина години

и не изглеждат по-различно от връстниците си в България или друга част на света. Прави впечатление, че не са от най-приказливите.
Що е това дервиш? В старите български енциклопедии няма да намерите нужното обяснение. Световните агенции пък ги споменават рядко. Например за да припомнят датата 11 януари 1904 г., когато британските войски избиват 1000 дервиши в Сомалия. Кратък откъс от дервишки танц има в шапката, с която се анонсира културният блок на CNN. Мистичните въртящи се хора обаче станаха истински хит преди няколко години, когато Мадона интерпретира танца им в един от своите клипове.
Малцина обаче са имали късмет да ги видят на живо. Един от редките случаи това да стане е да се посети турският град Коня. Само веднъж в годината - през декември, туристите могат да присъстват на тържествата в чест на Мевлана. Мевлана е името, под което е известен турският поет и философ Джалаледин Руми. Той е живял в Коня в първата половина на XIII в., информират турски справочници. В града той основава своето мистично религиозно движение, наречено "Танцуващите дервиши". Днес тайнствените хора се смятат за едни от най-добрите представители на традиционното турско фолклорно изкуство. Те са и най-съзнателните и ревностни пропагандатори на народната култура. В Коня се намира и манастирът-мавзолей Мевлана, където се пазят саркофагът с тленните останки на Джалаледин Руми и негови ръкописи.
Днешните дервиши обаче не са отдадени на религиозното течение мистични личности, а професионални танцьори. Което съвсем не означава, че спадат към познатите на всички ни изпълнители.

Те са танцьори, но от по-друг калибър

Съвременните дервиши изучават мистичния ритуал в манастири. Понякога с години.
"Дервишите са течение в исляма, в основата на което е хуманизмът. Те са група хора, които се отдават на изучаване на религията. Отделят се от светския живот, отказват се от плътските удоволствия и се съсредоточават в изучаването на религията и смисъла на човешкия живот. Целият ритуал на танца е изпълнен с мир и послания към света. По време на танца дервишите медитират и изпадат в транс. Понякога въртенето им продължава над 20 мин.", обяснява преводачът на групата.
В този момент в залата влизат самите дервиши, вече облечени в своите дълги бели дрехи. Съсредоточени са. Отново пробват няколко завъртания на сцената. Има няколко задължителни условия, на които те държат. Подът, на който се изпълнява танцът, трябва да е идеално равен, в залата трябва да цари пълна тишина, а публиката да не трябва да пие алкохол.
Пробвам късмета си и той проработва - единият дервиш се съгласява да говори пред "Сега". Той се казва Осман Коруш и е на 23 години. Идва от Анкара. Изучавал е ритуалния танц около 6-7 години. "Този танц е част от нашата култура и от една много дълбока хуманистична философия, която искаме да покажем на света. Това ме привлече", обяснява той. След което допълва: "Ние сме по-скоро танцова група, отколкото религиозна. Просто пресъздаваме танца."
Затова и ограниченията не са толкова строги, колкото при дервишите в миналото. "Не спазваме всички плътски забрани", не крие Осман Коруш. Той е идвал вече в България. Бил е преди години в Пловдив, а само преди 9 месеца е посетил Шумен. Но няма роднини тук. Признава, че

много харесва нашия автентичен фолклор

От него научавам, че единствените дервиши, при които има наследственост, са от гр. Коня. Спомням си за един документален филм, в който дервиши съвсем спокойно ядяха стъклени чаши и си пробиваха бузите с метални шишове по време на транс. Коруш обаче развенчава очакванията ми, че и тук ще има подобно нещо.
"Това са крайни последователи. Дори не може да се каже, че са дервиши. Те са фундаменталисти, секта. А ние проповядваме обич между хората, толерантност. Чрез танца опитваме да дадем отговор на въпросите кои сме ние, хората, откъде идваме и къде отиваме. За да изпълним въртенето, е нужна силна концентрация. Опитваме да изживеем усещането, за да бъде така, както е било навремето. Това е и един вид медитация, по време на която ставаме част от всичко въртящо се, от Вселената", обяснява Коруш.
Казват, че и публиката изпада в нещо като транс, докато ги гледа. Други пък твърдят, че са се излекували, съзерцавайки въртенето. Коруш обаче е категоричен, че

изпълнението им няма лечебен ефект

Но не крие, че публиката остава като зашеметена от танца. "В чужбина се отнасят към нас с огромно страхопочитание. А ние сме съвсем обикновени хора. Всичко идва от самия танц и идеята, която е в основата му", обяснява той.
Ще видим тая работа, проявявам мислено скептицизъм като същински Тома Неверни. Най-после започват. Първият танц, който гледаме, е на възраст 7 века и е без музикален съпровод, само под звуците на подрънкващи щитове и тънки извити саби. Изпълнителите - едри мъже в автентични ръчно бродирани дрехи, се бият не на шега. При това на сантиметри от камерите и фотоапаратите, а от оръжията им хвърчат искри.
След тях идва ред на дервишите. Девойките в оскъдни дрешки са за секунди забравени. Музиката ни

потапя в мистична атмосфера

Публиката затаява дъх, вперила очи в сцената. В този момент дервишите излизат - бавно и плавно, сякаш не стъпват по земята, а се носят над нея. Четирима са в бели дрехи, а един - в тъмни. Той ръководи церемонията. Тези с белите дрехи един по един се покланят на публиката, после на дервиша в черно, а накрая и помежду си. Това е първата част на танца. Тя е и доста продължителна. В един миг зазвучава песен. Мелодията е ведра, оптимистична. Човек има усещането, че се възражда. Колкото и невероятно да звучи, мелодията изчиства съзнанието от всички неприятни мисли и зарежда с енергия.
Дервишите се завъртат. Лицата им са спокойни, а по погледите им личи, че в този момент са някъде далеч оттук. Въртят се отдясно наляво, като лявата им ръка сочи нагоре, а дясната надолу. "С лявата вземаме Божието послание, а с дясната го разпространяваме сред народа", ми е обяснил преди това Коруш. Черните дрехи са символ на мъртвия човек, а шапките са надгробните камъни. Със завъртането започва прераждането.
Когато песента спира, ръководителят на групата се провиква кратко и всички се заковават по местата си. Само въртенето им е продължило 10 мин. После тръгват в права линия, покланят се отново и бавно излизат. Едва след това публиката има право да ръкопляска. Тя обаче стои като зашеметена. Никой не може да повярва на очите си. Това наистина не е просто танц. Това е магия.



Последни приготовления преди началото. Високите шапки, с които танцуват дервишите, символизират надгробни камъни.По време на въртенето дервишите изпадат в транс.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Тантра


Шива ардханаришвара. По каменна скулптура от Бенгал - ХII в.

Днес практикуват йога навсякъде по света, но не виждаме забележима промяна в съзнанието на човечеството. Къде е грешката? В самата практика ли? Едва ли, тъй като може да се посочат многобройни примери на пълен успех. По-скоро ще открием грешката в начина, по който практикуваме - "малко от това и малко от онова", и то когато ни скимне. За да се изкорени този погрешен подход, ще трябва да обърнем по-голямо внимание на философията и практиките на тантра.
Няма смисъл набързо да преглеждаме такава обширна тема като тантра, която обхваща живота отвсякъде. Чрез задълбоченото изучаване на Творението, проявлението му, причината и влиянието му върху индивида, тантристите са открили онова липсващо звено, което свързва човека с космоса.
За да посочат и на другите пътя за това сливане, те са създали множество методи и практики. Въпреки че тези методи са невъобразимо древни, те са устояли проверката на времето, тъй като основата, върху която са създадени, е в необходимостта от вътрешното преживяване на човешката еволюция. Не ограничено знание, а живо, истинско, лично преживяване.
Методите на тантра са много систематични и точни. Те са свързани по такъв начин, че целта - самадхи - не изглежда като безкрайно далечна вероятност, а като реалност, която можете да достигнете тук и сега, стига да пожелаете. Желанието за самадхи е основно. Без пламенно желание целта не може да бъде постигната. То трябва напълно да ви погълне, така че да не съществуват други мисли, които да разпиляват съсредоточената енергия на ума. Самадхи, според тантра, може да се постигне, ако погледнете навътре, а не навън. Но за да усъвършенствате това изкуство, трябва да следвате практиките, създадени от тантра специално за тази цел.
Затова тантра отдава по-голямо значение на практиката, а не на философската обосновка. Мнозина съвършени тантристи дори и не знаят за възвишените философии, възвеличавани в различните преводи и коментари на тантра, тъй като те не се впечатляват от философия, а от преобразяването на съзнанието чрез преминаването през всички нива на изживяване.
За да разберете тантра, трябва да започнете да практикувате, а не просто да се опитвате да преценявате от случайна информация от втора ръка. А за да направите това, трябва да преминете през практиките от начало до край.

Тантра - разширяване на ума
Думата тантра произлиза от две санскритски думи: таноти - разширяване и траяти - освобождаване. Това означава, че тантра е метод за разширяване на ума и освобождаване на скритата потенциална енергия. За да разберем това, трябва първо да изясним какво означава разширяване на ума и освобождаване на енергията.
Това, което можем да възприемем от вътрешния и външния свят, е много ограничено. Чрез нашите физически сетива можем само да виждаме, чуваме, вкусваме, да усещаме аромат и допир. Ако някое от сетивата е с понижена чувствителност, познанията и опитностите ни, свързани с него, са ограничени и затруднени. Оттук, възприятията и познавателната ни способност са напълно и безмилостно зависими от сетивата. Това ограничава живота ни, тъй като познанието, придобито чрез сетивата, е стеснено от времето, пространството и обектите.
Времето, пространството и обектите съществуват само като категории на индивидуалния ум. Ако него го нямаше, и те нямаше да съществуват - и обратното. Тези три категории на ума са крайни и не могат да се смятат за източник на безкрайно и вечно знание. Докато живеем в царството на сетивата и ума, свързан с тях, не можем да прескочим тези ограничения.
Съществуват опитности, при които можем да виждаме със затворени очи, да вкусваме при отсъствието на храна и да чуваме музика без външен източник. Това е чисто субективно изживяване и не е сковано в категориите на ограничения ум. Знанието, придобито чрез субективната опитност, е много по-точно и вярно, отколкото това, придобито чрез обективната опитност, тъй като е следствие на разширения ум.
Разширяването на ума позволява човек да проникне отвъд царството на сетивата, времето, пространството и материята. В тази област вие можете да пътувате в миналото или бъдещето и да знаете какво става на места, където не присъствате физически. Това се нарича разширение на ума, но е непостижимо, докато сте ограничени от сетивните изживявания. Умът, действащ чрез сетивата и егото, категоризира всички опитности като рага и двеша (симпатии и антипатии), които той си е наложил. Това деформира познанието, получено от опитностите, и не позволява събирането на чисто и точно знание. Знанието, придобито чрез разширения ум, постепенно еволюира и накрая прераства в интуитивно, което е вечното, абсолютно и истинско знание. Но това не става за един ден. Човек преминава през много опитности - слаби и интензивни, приятни и неприятни. Това е постепенен процес, чиято кулминация е абсолютното знание, брахма гияна.
Човешкото съзнание и умът еволюират непрекъснато. Промените са постепенни и едва доловими. За да ускорим еволюцията на ума и да насочваме промените, трябва да се обърнем към практиките на йога и тантра.

Целта на тантра
Умът, който използваме във всекидневния си живот, обикновено действа чрез сетивата. Но когато обърнем навътре и сетивата, и ума, той се проявява чрез вътрешни опитности и вече като разширен ум. По този начин материята се отделя от енергията и я освобождава, като енергията, Шакти, се обединява с Шива, съзнанието, и така се създава хомогенно съзнание.
Както реката се влива в океана и загубва очертанията си, така и крайният, ограничен ум се разширява в космичния, безкраен ум и започва да приема и предава истината. Когато това се постигне, от материята се освобождава взрив от енергия и присъщото й съзнание. Това може да се сравни с опитностите, свързани с кундалини, и то винаги е било целта на тантра.
Други философии също се стремят към тази цел, въпреки че пътищата са различни. Във веданта съществува понятието брахман - неделимата, всепроникваща реалност или съзнание. Брахман произлиза от корена брихан, което означава разширявам се, и може да се разбира като разширяващо се съзнание. Това брахмично осъзнаване, съществуващо във всеки от нас, е отговорно за най-висшето знание. То е едното или цялостта, към която всички се стремим.
В тантра това понятие е познато като Шива, безусловното съзнание, което съществува като безмълвен наблюдател във всеки от нас. Брахман от веданта, Пуруша от санкхя, Шива от тантра, е едно и също. Разликата между тантра и повечето други философии е в това, че те налагат много ограничения върху живота на последователя и изискват стриктно спазване на правилата, докато тантра дава простор за развитието на всеки индивид, без значение докъде е достигнал в еволюцията си. Според тантра, независимо дали сте с плътски или духовни наклонности, атеист или набожен, силен или слаб, богат или беден, има път за вас, който трябва да откриете.
Това е целта на тантра, а не окултният секс или черната магия, нито постигането на сидхи, нито разпуснатият живот.

Път за освобождението на ума
Тантристите са експериментирали с различни пътища за постигане на целта. Те вярват, че не е възможно всички да вървят по един и същи път, тъй като всеки човек се намира на различно ниво на развитие и, както се казва, "Храната за един може да е отрова за друг". Те осъзнават необходимостта от духовен път за всеки, независимо дали той се е отдал на низши страсти или е възвишен философ.
Някои от тези практики са толкова силни, че могат да доведат до взривове в неизследваните области на ума, които обикновеният човек е неспособен да издържи. Затова са създадени и други практики, които биха превели практикуващия леко и постепенно през опитности, които той може да понесе. Необикновените практики са оставени за тези, които са достатъчно силни и решителни, и могат да устоят на силни вътрешни преживявания. По-леките техники, подготвящи основата за по-напредналите, включват хатха йога, крия, джапа, татва шудхи.
Тантристката садхана за кратко време води до резултати, които се проявяват като сидхи (психически сили). Тези сидхи са от малко значение за развитието на съзнанието; по-скоро често те са бариера, защото много последователи остават запленени от изгодите, които човек може да извлече чрез тях. Затова в тантра това знание е грижливо скрито и само искреният последовател може да разбере смисъла на използваните символи.

Преклонение пред шакти
Още от самото начало последователят на тантра ще открие нещо много важно - въпреки че тантра признава съществуването на всепроникващата реалност, тя също вярва в наличието на двойственостите - Шива (съзнание) и Шакти (енергия). Шива е статичният принцип, съществуващ като необусловено съзнание, но само по повелята на Шакти (кинетичната енергия, кинетичният принцип) той, който иначе е инертен, се задейства.
Всички тантристки практики са предназначени да събудят шакти (енергията), която е женският (отрицателният) принцип. Без събуждането на тази енергия съзнанието никога не може да се прояви. Това е твърдението на тантра, то се потвърждава и от науката. Според съвременната физика материята и енергията могат да преминават една в друга. Тантра отива по-далеч, като казва, че материята, енергията и съзнанието могат да преминават едно в друго. Но материята не може да се преобразува в чисто съзнание без посредничеството на енергията. Затова в тантра Шакти стои до Шива.

Проявление на Шива/Шакти в тялото
Според тантра Шива и Шакти (съзнанието и енергията) не са абстракции, а осезаема реалност, съществуваща в рамките на структурата тяло/ум. Тантра казва, че Шакти, която представлява най-финото проявление на енергията, се намира навита като змия в основата на гръбнака, и е позната като кундалини, докато Шива, съзнанието, е в областта на сахасрара чакра, най-висшия еволюционен център при човека, който се намира на/над върха на главата.
Поради грубостта на структурата тяло/ум, която се управлява от сетивни опитности, тези две сили остават неизползвани при повечето хора. За да се събуди скритата сила на кундалини, е необходимо да се увеличи количеството и качеството на праната - жизнената сила, в областта, в която тя се намира.
Веднъж събудената кундалини трябва да се насочи нагоре, за да се съедини с Шива (съзнанието) в областта на сахасрара. По време на изкачването си кундалини преминава през шест енергийни центъра - чакри, които са складове на енергия, и така зарежда всяка чакра.
Тези чакри са точки на свързване на надите - енергийните канали. Те вибрират с различни честоти. Присъщи на чакрите са неизползваните творчески сили, които частично се проявяват в ежедневието. Техният пълен потенциал може да се събуди само когато кундалини шакти премине през тях, по пътя към съединението си с Шива.

Из книгата "Татва шудхи", написана от Свами Сатиясангананда под ръководството на Свами Сатиянанда

Източник : Българско списание по Йога

Ману

Първият живял на земята човек и първи земен законодател. Името му означава „човешки“, произлиза от корен „ман“ (мисля), етимологично сродно с „манас“ (ум). Според митологичните представи във всяка махаюга живеят последователно четиринадесет Ману. В сегашната са живели шест Ману, понастоящем законодател е седмият и предстои да се живеят още седем. Първият Ману е наречен Ману Сваямбхува (Самосъществуващ на Земята), а настоящият е Ману Вайвашвата (Роден от Слънцето) и с него се свързват дадените за настоящия период „Закони на Ману“ („Манавадхарма-шастра“, или „Манусмрити“, ІІ в. пр. Хр. - І в.).

Ману имат според митологията обиталище между боговете и хората, в етерно неделимо пространство (акаша) и насочват в правилна посока човешкото мислене. Те установяват правилата на ритуала и нормите на живот, от съблюдаването на които зависи характера на следващите прераждания, в „Законите на Ману“ са регламентирани правилното (дхармично) и неправилното (не-дхармично) религиозно поведение и начин на живот.

Суфизъм

Суфизмът (тасаууф) е мистичната традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф“, букв. навличане на власеница; привичното облекло на мистиците аскети е груба власеница. Етимологично названието им е свързано и със „сафа“, чисти.

Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век. Самите суфии считат своята традиция за вътрешно спояваща човечеството от древността. Суфизмът се разбира като като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

Семената на суфизма са били посяти по времето на Адaм,
напъпили са по времето на Нух,
разцъфтели са по времето на Ибрахим,
започнали са да се развиват по времето на Муса,
съзрели са по времето на Иса,
дали са чисто вино по времето на Мохамед.

"Чистото вино" е символ на чистата непрекъсната същност на суфизма, която се разкрива в своя предел в средата на исляма. В този смисъл суфизмът е езотерична традиция, която свързва себе си с екзотеричния ислям. Но правоверният ислям остава сам по себе си екзотеричен. Отношението му към суфизма пред средновековието е като към еретично явление в ислямската доктрина. Сблъсъкът с ортодоксалните ислямски възгледи става причина знаменитият мистик Ал-Халладж да бъде осъден на смърт (922 г.) заради разбирането, че е едно с божествената Истина (Ал-Хакк).

След ХVII век суфизмът се „скрива“, оттегля се от формите на публично присъствие в религията. Предполага се, че той остава в скрити форми в духовното пространство на човечеството.

Суфиите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-авторитетните суфии, андалузецът Ибн ал-Араби (ХII в.) казва:

Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов;
накъдето и са свърнат нейните камили,
любовта ще си остане моята религия и вяра.

Най-ранната школа на ислямската мистика се утвърждава в Багдад около своя лидер Джунайд (830-910 г.). Джунайд разработва възгледите за „фана“ и „джам“. „Джам“ е събиране, пределно единство, самосъсредоточаване на мистика и негово единение с присъстващия в Името си Аллах. Възгледът за „фана“ също става централен за целия суфизъм. „Фана“ най буквално може да се разбира като „угасване“, угасване на съзнанието; интерпретира се като пределен стадий на мистичното възхождане, „разтваряне“ в единия Бог. Достигналият „фана“ суфий става изразител на автентичното състояние на суфия в сферата на временното пребиваване на човека в земния живот - да бъде „в света, но не от света“.

Ал-Халладж разкрива смисъла на мистичното възхождане като достигащо до изразяване на самия Бог чрез човека. Едно от прекрасните имена на Аллах, Ал-Хакк, Истината, от което мистикът се прониква в резултат на своя дълъг и труден аскетичен опит, прави самия човек изразител на това Име (а във всяко от своите Имена Бог присъства в пълнота и неделимо). "Слава на Този, Който изяви Своята човечност като мистерия на славата на Своята сияеща Божественост". Това е мистерия на връзката на Божията любов с човешката. Но този езотеризъм, коментира Анри Корбен, като че ли „компрометира“ трансцендентността на абстрактния монотеизъм, т. е. чисто екзотеричния възглед (Анри Корбен. История на ислямската философия. С., 2000, с. 267).

Ибн ал-Араби

Ибн ал-Араби

Пътят на суфия като метод предполага единство на външно и вътрешно пътешествие и се основава на разбирането за изначално дълбинно знание (ма'рифа), в постигането на което човекът става съвършен. В интерпретацията на Ибн ал-Араби образец на съвършен човек е пророк Мухаммад. Прилагайки езотеричната методика на свързване на буквени и числови значения, ал-Араби прояснява смисъла на името Мухаммад чрез числото 33, т. е. една трета от съвършенствата на Аллах, изразени в Неговите Имена. И това говори за максималното съвършенство, което е възможно за човека и което Пророкът изразява в смисъла на името си. Можем да мислим, смята Ибн ал-Араби, за конкретен Мухаммад и за вечен Мухаммад, и вечният Мухаммад е тъждествен на всички расули. Или, иначе казано, видимите форми са само завеса на истинната, вътрешна реалност:

Аскезата е необходима според суфийските учители заради вътрешната битка на адепта за очищение на страстната му душа, „нафс“, от нечистотата на помислите, от изкушенията. Тя е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“. Необходимо условие е и преодоляването на стереотипите на мисленето, на неговата обремененост от двойствеността; обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Основателят на ордена на въртящите се дервиши Джалаладдин Руми (ХIII в.) търси пътища за проникване в "затвореното" съзнание на привързания към света човек в притчите и алегориите. Не оставайте свързани със стената, върху която се виждат само отраженията - призовава Руми, - търсете вечния източник на светлината.

Възгледите за пътя на суфия получават различни интерпретации. Една от тези интерпретации принадлежи на последователя на идеите на Джунайд Наджмуддин Кубра (ХIII в.) от Хорезми. Ал-Кубра странства много, разработва своите идеи в различни трактати. Според него съвършенствата, атрибутите на Аллах, обозначавани с Имена, пребивават „в Небесата“ и мистикът следва да осъществява „небесни пътешествия“ за да достигне „местата“, обитавани от тези Имена. Човек е в състояние да вмести в себе си Божиите съвършенства, обозначавани с Неговите имена, с изключение на „Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. В тези Имена същината на Аллах остава трансцендентна по отношение на човека дори в апогея на мистичните му постижения. Пътят на суфия следва да доведе до проникване в същината на поклонението на единия Бог. За битието на Бога можем да знаем само това, че то е създаващо битие Божие действие, различно и дори обособено от непостижимата Божия същност. Ал-Кубра разработва възгледа за десет принципа, или десет необходими компонента, степени на мистичния път:

  • покаяние (тауба),
  • аскеза (зухд),
  • уповаване на Аллах (таууакул, което означава и самоотречение),
  • самоограничение до най-необходимото (канаат),
  • усамотение (узлат),
  • дхикр (зикр; постоянно припомняне на Аллах),
  • съзерцателност (тауаджух – пълно отвръщане от мирското),
  • търпеливост (сабр, която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),
  • съзерцание (мураккаба – пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка, върху аяти на Корана),
  • доволство (риза).

По време на мистичното възхождане на адепта може да се явява неговият отвъден двойник, шахид ал-гайб. По същество той като посветеният в отвъдното е надеждният наставник на адепта. Напълно съсредоточеният и преминаващ последователно през десетте степени на възхождане човек преминава според Ал-Кубра през различни цветови състояния, за да достигне във финалния миг до съзерцание на зелена светлина. Тази светлина е дори отвъд черната светлина на непостижимата Божия същност – тя е светлината на вечния живот.

Централен момент в практиката на суфиите е дхикр (зикр), припомнянето на Божието име. Разбирането за ролята на дхикр се черпи от аяти на Корана, напр.: „О, вярваши, често споменавайте Аллах!“ (33: 41). Според Ал-Халадж дхикр е начин адептът да поддържа постоянно активна паметта си за Аллах, за да приеме в екстаз всеприсъствието Му. За него, както и за Ал-Газали (1058-1111), дхикр е средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога. Във всеки случай, припомнянето на Божието име не се интерпретира като форма на вокация, на призоваване на Бога.

Дхикр може да се извършва индивидуално, в усамотение, но и едновременно от всички, принадлежащи към общността. В общите форми на дхикр се утвърждават съпътстващи действия – ритуално въртене, ритуален танц.

Абу Хамид ал-Газали

Абу Хамид ал-Газали

Най-дълбинният стадий на дхикр е според Абу Хамид ал-Газали дхикр на сърцето. На този стадий е постигната и тишина на телесното (усамотение, което той смята за необходимо); постигната е и тишина на „устата“, защото в припомнянето заглъхва всяко човешко слово, и тишината на сърцето - сърцето на адепта се „разтваря“, за да приеме Божието присъствие в такава пълнота, че самото туптене на сърцето да бъде вече пулсирането на Божието име.

Дхикр може да се произнася на глас (дхикр джахри) или или да бъде вътрешна реч (дхикр хафи).

Абдул Абд ал-Халик Гиджувани (ХII в.), основател на братството Ходжаган, разработва метод, път на тихия, вътрешен дхикр. Този път включва осем стъпки:

съзнателно, овладяно дишане (хуш дар дам; диханието да е живо свързано с Божието присъствие);

наблюдаване на крачките (назар бар кадам; да се следи с поглед точното място, където ще се стъпи, да не се оставя погледът да блуждае);

пътуване към родината (сафар дар ватан; монек да следва следва пътя към истинната си родина – към самия Творец; споделя се възгледа за необходимо външно и вътрешно пътуване, във външните си пътувания човек може да открие съвършения си Водител);

усамотение в тълпата (халуат дар анджуман; усамотението може да е външно и вътрешно – при външното човек се оттегля самотен се съсредоточава върху дхикр, а при вътрешното, истинското усамотение, и сред тълпата той не чува нищо и остава отдаден единствено на дхикр в тишината на сърцето си);

припомняне (ядкард; „кард“ е същината на дхикр, а „яд“ е извършването на дхикр в сърцето);

възвръщане (базгащ; самообладание, мисълта да се пази от разсейване, от разконцентриране);

внимателност (нигахдашт; взиране в сърцето, т. е. сърцето да се пази от проникване на лоши помисли);

спомняне (яддящ; адептът да пази сърцето си в присъствието на Аллах – така той може да осъзнае и да прояви и чрез себе си светлината на Същността на Единствеността (анвар аз-зат ал-ахадия).

Суфийските общности се обединяват около учител (шейх). Отношенията учител-ученик са сакрални, непосредствени и не се институционализират. Учителят съблюдава конкретни подходи към всеки ученик и е в състояние да му предава духовна енергия (барака). Името на Фаридуддин Атар (Химикът) (1150-1229) е свързано със суфийското упражнение "стоп!" - в определен момент ученикът спира всякакви движения по заповед на учителя, и тъкмо тогава става възможно предаване на енергия (барака) от учителя на ученика.

Настрадин Ходжа

Настрадин Ходжа

В средите на мюсюлманите се ползват с голяма популярност притчите за Настрадин Ходжа („ходжа“ ще рече „учител“), които са достояние на културата на всички балкански народи.

Омар Хаям

Омар Хаям

Безспорно едно от най-популярните свидетелства на мистиката на суфиите са приказките от 1001 нощ. Суфийски идеи изразяват стиховете на Джалаладдин Руми, на Саади Ширази, на Омар Хаям. Тези идеи имат решаващо влияние върху Сервантес, автора на „Дон Кихот“. Предполага се, че те са повлияли и създаването на такива значителни произведения като „Вилхелм Тел“ и „Робин Худ“.


понеделник, 26 октомври 2009 г.

ВЕГЕТАРИАНСТВОТО -научен доклад


Месната индустрия, подкрепяна от закърнелите разбирания на обществото, е могъща икономическа и политическа сила. Тя е застанала на пътя на истината, поради което дори учебниците предлагат на хората грешна информация относно храненето.

Физиологичните, социалните и екологичните последствия от месоядното хранене са напълно скрити. Въпреки че учебниците не могат да отрекат съществуването на вегетарианците и вегетарианските общества, в тях най- често се твърди , че човекът не може да живее без консумацията на месо. Но противно на това мнение, милиони хора по света са вегетарианци, а голяма част от тях се хранят единствено с растителна храна и ако се повярва на учебниците, те би трябвало да са болни и умиращи. В действителност е точно обратното – те са много енергични, жизнени и са по- малко податливи на заболявания, отколкото хората, хранещи се с месо.

БИОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Милиони години човекът се е развивал, и еволюирал като се е хранил с плодове, ядки, зеленчуци. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният му начин на хранене е станал невъзможен, човекът за да оцелее е започнал да яде животинско месо.
Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни.

ГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ
месоядни растителноядни
1. нямат потни жлези 1. имат потни жлези
2. челюстите се отварят и се движат само нагоре и надолу 2. челюстите се движат нагоре, надолу и настрани
3. пият вода лочейки с език 3. пият засмуквайки водата с устата си
4. липсват плоски задни зъби- кътници 4. имат кътници за предъвкване на храната
5. киселинна слюнка без съдържание на птиалин 5. алкална слюнка с високо съдържание на птиалин, необходим за предварително разграждане на нишестето
6. силна стомашна киселинност, улесняваща смилането на костите 6. стомашна киселинност 10 пъти по- слаба от тази на месоядните
7. чревен тракт само три пъти по- дълъг от тялото 7. чревен тракт 8-10 пъти по дълъг от тялото

МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТ

В Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където се консумира много месо, всеки втори умира от заболяване на сърцето или други заболявания на кръвоносните съдове.
Отделните общества, които основно се прехранват с месо и мазнини показват изключително бързо остаряване. Киргизите в Източна Русия рядко надхвърлят 40 години, а средната продължителност на живота при ескимосите е едва 28 години. От друга страна, вегетарианците и вегетарианските общности, пръснати из целия свят, са известни с високата си средна продължителност на живот и ниска степен на заболеваемост. За пакистанските хунизийци или за отомите в Мексико не са нещо необичайно здрави и активни хора на възраст 110 – 115 години.
• Думата “вегетарианец” не произлиза от VEGETABLE (растение), а от латинската дума VEGETARE, което означава оживявам, съживявам.
През последните десетилетия във връзка с интензификацията на селското стопанство (в световен мащаб), в биосферата постъпват огромни количества крайно устойчиви хлорорганични пестициди. Общото количество ДДТ, внесено в биосферата, по различни преценки е между 3 и 5 млн. т.
С развитието на промишлеността и транспорта многократно се е увеличило съдържанието на метали в природата – олово, живак, кадмий и др. Глобалният пренос на пестициди и метали във въздушните маси води до това, че на Земята сега няма райони чисти от тях, дори и там където те никога не са използвани. Поради тези причини, концентрацията на химикали в живите организми е нараснала няколко пъти. Освен тях, животните натрупват в телата си и други отровни вещества.
За да се произвежда повече месо и за да има по- голяма печалба, животните се инжектират с хормони ускоряващи растежа, стимулиращи апетита, успокоителни медикаменти и химически хранителни смеси.
Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същия начин при животните, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Точно преди и по време на смъртната агония на убиваното животно, хормоналното ниво в кръвта му по- специално това на адреналина, рязко се променя. Голямо количество хормони освободени в кръвния поток се запазват в трупа на животното, поради което месото му става токсично.
Веднага, след като животното е убито, протеините в организма му коагулират и се освобождават разрушаващи ензими, при което се формират денатурирани субстанции, наречени птомиани. Непосредствено след настъпване на смъртта, освободените птомиани стават причина за изключително бързо разлагане и гниене.
След смъртта на животното, месото му придобива сиво – зеленикав цвят. Хранителната промишленост се опитва да маскира това оцветяване, добавяйки нитрити и други консерванти.
Консумирайки месото на животното впоследствие, от своя страна вие приемате в организма си цялата концентрация на всички отровни химически вещества, натрупвани в неговата плът през целия живот, а и след смъртта му.
Човекът, хранейки се с месо или други месни продукти, се намира на края на хранителната верига и като краен консуматор се оказва и краен приемник на най-високите концентрации на различни токсични отпадни продукти, включително пестициди, метали, антибиотици, хормони, нитрати, нитрити, пикочна киселина, както и различни болестотворни бактерии.
Съдържанието на канцерогенни вещества в месото е 12 – 14 пъти повече, отколкото в тревите, зеленчуците и плодовете. Доказано е, че средната концентрация на ДДТ в организма на хората хранещи се с месо е няколко пъти по-голяма от тази на вегетарианците.
Последствията от яденето на месо за човека са същите, каквито биха били и при останалите растителноядни животни.
За разлика от месоядните животни, които имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола, човешкия организъм не може да ги усвоява напълно, поради което те започват да се отлагат по стените на кръвоносните съдове. С течение на времето, процесът на непрекъснатото натрупване посредством тапициране отвътре стеснява все повече и повече кръвоносните съдове, което води до протичане на все по-малко кръв през тях. Сърцето се натоварва неимоверно и трябва да работи все по-усилено, за да изтласква кръвта през стените и буквално задръстени кръвоносни съдове. Резултатът е високо кръвно налягане, атеросклероза, мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт.
Един от най-важните отпадни продукти, които се натрупват в организма при месоядното хранене е пикочната киселина. Бъбреците на хора хранещи се с месо, за да елиминират приетата пикочна киселина, трябва да извършват три пъти повече работа от тази, която извършват бъбреците при вегетарианците. С напредване на възрастта, претоварените бъбреци функционират все по-неефективно. Тогава не отделената пикочна киселина се натрупва из цялото тяло. Мускулите я абсорбират, като в последствие тя кристализира. Когато този процес настъпи в ставите се развиват болестни състояния на подагра, артрит, ревматизъм. Натрупването на пикочна киселина в нервите води до развитие на неврити и ишиас.
Месото преминава четири пъти по-бавно през храносмилателната ни система, отколкото растителната храна. През това време болестотворните продукти от разлагането на месото са в постоянен контакт с храносмилателните органи, което създава условия за хронично отравяне и преждевременно износване на чревния тракт.
Тъй като човешкия организъм не е устроен за хранене с месо, такова хранене води до претоварване на кръвопречистващите органи – далак, черен дроб, сърце и бъбреци, които непременно отслабват и стават податливи на заболявания. При тези условия отпадъчните продукти не могат повече правилно да бъдат отделяни от организма и се отлагат в ставите, мастната тъкан и нервите, което става причина за редица болестни състояния. Освен изброените – атеросклероза, високо кръвно налягане, инсулт, инфаркт, подагра, артрит, ревматизъм, неврити и ишиас, консумацията на месо може да стане пряка или косвена причина и за рак на червата, рак на яйчниците, рак на простатата, бъбречни и чернодробни нарушения, камъни и възпаления на жлъчния мехур, диспепсия, затлъстяване, детска атрофия, хемороиди, парализи, туберкулоза, импотентност, хипертония, астма и други алергични състояния.
Целият свят съществува благодарение на слънчевата енергия. Тя се натрупва в зелените растения, плодовете, ядките, зърната и зеленчуците. Когато се храним с тях, ние приемаме директно слънчева енергия, запазила почти цялата си сила. Много растения съхраняват своята животодаряваща енергия месеци и години наред след като са откъснати. Те запазват своята способност за покълване и растеж, докато месото на убитите животни, което хората ядат, е мъртва храна – храна, в която жизнената енергия е в процес на разлагане. Разбира се, човекът би могъл да преживява като яде месо, но това води до преждевременно износване на неговия организъм, като последица от редица заболявания.
Нашите тела са много сложни и прекрасни творения, които трябва да ни служат възможно най-дълго и най-добре. Това е напълно основателна причина да ги зареждаме с храната, за която те са били предназначени.
Много хора се страхуват да станат вегетарианци, тъй като смятат, че така няма да могат да си набавят всички необходими за организма вещества. Мнозина задават въпроса: “Ще получавам ли достатъчно белтъчини?”Истината е , че вегетарианският начин на хранене не само осигурява всички необходими за организма вещества, но доставя много повече жизнена енергия отколкото при месното хранене.
Съдържанието на усвоими протеини в месото е много по-ниско, отколкото в някои растителни (или млечни) храни. Порция от 100 гр. месо съдържа 18 – 20 гр. протеини, докато стограмова порция леща, грах или сирене съдържа 25 гр. протеини. В ядките съдържанието също е по-високо 25-27 %, а в соята количеството протеини е два пъти повече отколкото в месото.
Растителният протеин се асимилира много по-добре от храносмилателната система и за разлика от месото не съдържа наситени мазнини, няма холестеролоформиращи съставки, не образува пикочна киселина, не съдържа концентрации на химикали и не носи риск от инфекциозни заболявания преносими от животните.
Световните изследвания доказват, че вегетарианците са по-здрави, по-жизнени и са много по-издръжливи от хората, които ядът месо. Вегетарианците имат повече енергия, защото организмът им не я прахосва, за да се противопоставя на отровите в месото. Наистина, най-силните и най-дълго живеещите животни в света са също вегетарианци. Конят, бикът, слонът, всички те имат здрави тела, голяма издръжливост и феноменална сила.
Известно е, че дори да не приемаме с храната си витамин Д, си го произвеждаме сами с помощта на слънчевата светлина. За разлика от витамин Д, витамин В12 не се съдържа в растенията. Този факт значително е повлиял за убежденията на хората, че без месо и без млечни продукти не може да се живее.
Биологичните характеристики на антропоидните маймуни – непосредствените животински предшественици на човека (както и на останалите растителноядни гръбначни животни) са почти същите както при човека. Тези животни приемат с храната си витамин В12 само в кърмаческата си възраст. След отбиването си, приемайки само растителна храна, организмите им с помощта на чревните бактерии и витамин Д, започват сами да си произвеждат необходимото им количество витамин В12.
Установено е, че хищниците при липса на подходяща храна преминават на “вегетариански режим на хранене”. Провеждани са изследвания, при които е доказано, че ако едно хищно животно още в ранна възраст, при отбиването си от майчиното мляко, бъде захранено не с месна, а с растителна храна (сурова и готвена), то се развива абсолютно нормално, а по късно дава пълноценно поколение. Хищните животни, също както растителноядните, имат способността сами да си произвеждат витамин В12, въпреки че това на пръв поглед им е съвсем излишно.

СОЦИАЛЕН И ЕКОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Разточителният процес на месопроизводството, които изисква значително повече декари земя, отколкото зеленчукопроизводството е източник на социални конфликти в човешкото общество от хилядолетия. Само 10% от белтъчините и калориите, с които се хранят животните се възвръщат в месото, което човекът яде, тоест 90% отива в помийните ями. За решаване на проблемите по изхранването на човечеството се налага да се увеличи делът на растителните белтъчини, които стоят в началото на хранителната верига. В съответствие с втория закон на термодинамиката при пренасянето на енергия винаги се получава известна загуба. Следователно, колкото повече степени съществуват в дадена хранителна верига, толкова по-голям е относителният дял на неоползотворимата енергия от човека. Употребата за храна на по-голям дял растителни белтъчини намалява загубите и увеличава пряко оползотворимата от човека енергия в началото на хранителната верига. При трансформирането на зърнена храна се губят над 90% от растителните белтъчини, 92% от растителните въглехидрати и 100% от целулозните вещества.
Огромни пространства земя се използват за отглеждане на животни за храна. Тази земя би могла да бъде употребена много по-продуктивно, ако се засади със зърнени култури, зеленчуци или плодове за директно хранене на човечеството. Един декар зърно доставя 6-7 пъти повече протеини, отколкото декар пасищна площ за месопроизводството. Един декар леща, фасул или фъстъци доставя 10 пъти повече протеини, соята 17 пъти а декар със спанак доставя 22 пъти повече протеини. Казано с други думи, за да се храни с месо, човекът трябва да използва поне 10 пъти повече земя, отколкото в действителност му е необходима.
Отглеждането на животни за храна е огромна загуба на световни ресурси. През последните 500 години човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, по-голямата част от които с цел да увеличи обработваемата земя или пасищната площ за добитъка. Изсичането на горите води до катастрофални последици за климата и почвата. Установено е, че за получаването на 1 кг. пшеница са необходими само 60 литра вода, докато за получаването на 1 кг. месо са необходими от 300 до 600 литра вода, тоест 8 пъти повече. Всичко това означава, че докато милиони хора умират от глад и болести, причинени от недостига на вода, други пропиляват огромни пространства земя, неимоверно количество вода и зърно, за да се хранят с месо, което бавно разрушава техните тела.
Мнозина твърдят, че гъстотата на населението е причина за глада по света, но това съвсем не е така. Горната граница на възможностите на планетата да поддържа човешката популация е определена на около 40 милиарда население, а сега сме едва 6 милиарда. Митът за “свръхнаселеност” не трябва да се използва за защита и оправдаване на убиването на повече от 50 милиона неродени деца годишно.
Другият аспект е, че живите крави доставят на обществото много повече храна отколкото мъртвите – под формата на непрекъснато производство на мляко, сирене, масло, кисело мляко и др. Те могат да се изхранват единствено с останки от културни растения и трева, без специално да се отглеждат за тях зърнени култури. Кравите превръщат продукти без стойност за човека в продукти с голямо значение. Известна е високата им продуктивност в стопанствата на вегетарианските общества, където те не се убиват.
“Ако бяхме вегетарианци, ние бихме пропъдили глада от Земята. Децата биха се раждали и биха расли добре хранени и гледани и биха имали по-здравословен и по-щастлив живот. Животните биха били свободни да живеят като диви природни същества, без да бъдат насилвани да се възпроизвеждат в голям брои като роби, които са угоявани за клане с храната, която би хранила гладните хора по света.”
“Растителни протеини” Б. Пинкус
В изключително голяма степен унищожаването на световните гори, намаляването на биологичното разнообразие, загубата на природни ресурси, непрекъснато нарастващия брой на хората умиращи от глад, както и увеличаването на замърсяването на въздуха и водите, всичко това са следствия от простия факт, че месото е част от храната на хората. Няма решение, което ние, като индивиди или като раса можем да вземем и което да има такъв драматичен ефект върху подобряването на социалното и екологичното състояние на планетата, като решението да не ядем месо. Днешният вегетарианец е човекът на бъдещето. Той посочва правилната посока, която рано или късно обществото ще последва, тъй като хората проумяват все повече и повече голямата полза от вегетарианството и чудовищните последствия от следването на сегашния курс.
ЕТИЧЕН АСПЕКТ

“Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си.”
Джордж Бърнард Шоу
Изброените дотук съображения не са единствените причини, за да не се яде месо. Една от най-важните причини е, че ние не би трябвало да отнемаме живот, включително и на животни.
Ако човек погледне реално на нещата, ще установи, че всички ние, които се появяваме на този свят, имаме еднакво право на живот, независимо какво е нашето физическо проявление. Душевността на едно малко бебе е съвсем същата като тази на новороденото конче, теленце или кученце. Физиологичната даденост на нито едно от тях не прави живота му по-стойностен от този на останалите. Без значение в какво ще се преобразят след време, дали ще бъдат големи или малки, слаби или силни, кръвожадни или беззащитни, високоинтелигентни или не, техния живот е равностоен. Дори малкото цвете или насекомо заслужава уважение и преклонение.
Според зоопсихолозите, интелигентността на свинете е подобна на тази при кучето или коня. Ако интелигентността е критерият, по които човекът определя кое животно да изяде и кое не, то тогава защо на убийството на свинете се гледа с безразличие. Също така, убийството на младо конче се смята за жестокост, докато отнемането на живота на теленцата е съвсем приемливо. Хората които влязат в месарница спокойно си купуват “свинско” или “телешко” но наистина биха се стреснали ако им предложат например кучешко месо. Може би свинята не им е достатъчно симпатична. Ако следваме правилно логиката, че можем да убиваме онези животни, които според хората не са достатъчно интелигентни или симпатични, то ще е естествено да оправдаем убийството на умствено недоразвити и психично болни хора. В тази последователност, следващите заключения са, че по-интелигентните, по-красивите или по-силните имат повече право на живот от останалите.
Хората от десетки години изпращат радиосигнали в космоса, с надеждата да осъществят контакт с друга цивилизация. Но ако някога бъдем посетени от високо развити извънземни същества, наистина би трябвало да се страхуваме, ако те ползват нашата логика, защото ако им се сторим твърде примитивни или не особено симпатични, те съвсем спокойно, точно според нашите разбирания, биха могли да ни използват за храна или суровина.
Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, в чиито ръце научно техническият прогрес съсредоточи огромна мощ, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него. Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно. Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?
Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.
Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени - правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор.
Поради своята неразумност или жестокост, човечеството всеки ден убива над 50 милиона животни. Естествено, те не отдават доброволно своя живот, за да можем да си позволим да ядем тяхната плът. Всеки, който е ходил в кланица, може да потвърди факта, че те приличат на видения от ада. Крещящите животни се зашеметяват с тежки чукове, електрически ток или пневматични оръжия. След това се издигат във въздуха с краката нагоре и се придвижват към машините за смърт чрез механизирани конвейерни системи. Често все още живи, вътрешностите им се изваждат, а плътта се нарязва... Тенис шампионът Питър Буруош пише в своята книга “Вегетариански буквар”: “Аз не се страхувам от насилието. Играх хокей докато не бяха избити от челюстта половината ми зъби. Също така се състезавам и на тенис корта... Но това, което наблюдавах в кланицата ме ужаси. Когато излязох от там вече знаех, че никога няма да причиня зло на което и да е животно. Познавах всичките икономически, физиологични и екологични аргументи поддържащи вегетарианството, но това което наблюдавах бе опит от първа ръка за човешката жестокост към животните и главната причина за обръщането ми към вегетариански начин на хранене”.
Етичните съображения винаги са привличали великите световни личности към вегетарианското хранене. Известно е, че Питагор е плащал на рибарите да връщат обратно в морето улова си. Римският писател Плутарх пише:”Може да попитате поради каква причина Питагор се въздържа от употребата на месо. А аз се питам поради каква причина и в какво състояние на ума човекът допира устните си до плътта на мъртво създание, сервирано на масата пред него и нарича храна това, което преди се движело и живяло, обичало и страдало. Как човешкият поглед може да издържи да гледа клането на животно при което вътрешностите се изкормват а крайниците се отделят от тялото? Как може носът да вдиша вонята? Как езикът не се отвращава когато влезе в допир с сокове и серум от мъртва плът?!”
Великият художник, скулптор, изобретател и поет от Ренесанса Леонардо да Винчи: “Човекът е цар на зверовете, тъй като неговата бруталност надвишава тяхната. Ние живеем от смъртта на другите. Ние сме гробище! Аз се отказах от употребата на месо от ранна възраст... Ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.”
Поетът Шели заедно със съпругата си, наскоро след сватбата си стават вегетарианци. По-късно той пише: “Нека защитниците на животинската храна да проверят своята устойчивост и както пише Плутарх да разпорят корема на жертвата със зъби и вмъквайки главите си във вътрешностите и да утолят жаждата си с изтичащата кръв... тогава и само тогава тяхната защита ще бъде логична.”
Френският философ Жан Жак Русо е смятал, че месоядните животни са много по жестоки от тревопасните. От този факт той стига до извода, че вегетарианското хранене ще доведе до появата на по-състрадателни личности. Русо дори препоръчвал да не се разрешава на касапите да участват като съдебни заседатели.
Руският автор Лев Толстой става вегетарианец през 1885 година. Изоставяйки ловния спорт, той защитава “вегетарианския пацифизъм” и се обявява против убиването и на най-малките живи същества, такива като мравките. В есето си “Първата стъпка той пише” той пише: “Всичко това е ужасно! Не само страданието и смъртта на животните а и абсолютно ненужното ядене на месо- човек потъпква най-висши човешки качества, тези на милост и състрадание към живи същества, такива като него самия. Така осквернявайки своите собствени чувства, той става жесток.”
За връзката между месоядството и насилието в човешкото общество Джордж Бърнард Шоу пише: “Докато ние самите сме живи гробници, как бихме могли да очакваме някакви идеални условия на Земята?!” веднъж попитали Шоу по какъв начин изглежда толкова млад. “Напротив – отвърнал писателят - аз изглеждам точно като за годините си. Другите хора са тези, които изглеждат по стари отколкото са в действителност. Но какво друго можете да очаквате от хора, които ядат трупове?”
Великият апостол на ненасилието от ХХ век, Махатма Ганди също е бил вегетарианец. В своите “Морални основи на вегетарианството” той пише: “Поддържам твърдението, че месната храна не е за нашия вид. Ние грешим като имитираме по-низшия животински свят след като твърдим, че сме по-висши от него.”
Алберт Айнщайн:”По мое виждане, вегетарианският начин на живот, чрез своето чисто физическо въздействие върху човешкия темперамент, би оказало възможно най-благотворно влияние върху голяма част от човечеството.”
Хърбърт Уелс пише за вегетарианството в своя поглед към бъдещия свят “Съвременната утопия”: “В целия свят Утопия няма месо. Така трябва и да бъде. И сега не можем да срещнем кланица... нито пък някой, който би желал да яде мъртво яре или прасе. Все още си спомням радостта от детството си, когато бе затворена и последната кланица.”
Нобеловият лауреат, писателят Айзък Сингер става вегетарианец на 58 годишна възраст. Въпреки че признава здравословния аспект на вегетарианството той ясно показва, че етичните съображения са главното. “Дори и действително яденето на месо да бе полезна за здравето, аз със сигурност пак нямаше да го ям.” Сингер не търпи интелектуалните рационализации за месоядството. “Различни философи и религиозни водачи се опитват да убедят своите последователи и ученици, че животните са само машини без души и чувства. Обаче всеки, които някога е живял с животно – било то куче, птица или дори мишка – знае, че тази теория е огромна лъжа, предназначена да извини жестокостта.”

РЕЛИГИОЗЕН АСПЕКТ

“И плътта на убитите животни в човешкото тяло ще стане негов собствен гроб. Защото истина ви казвам, който убива, убива себе си и които яде от плътта на убити животни, яде от плътта на смъртта.”
Библията: “И Бог рече: вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво, те ще ви бъдат за храна... ”
Битие 1:29
“Но месо и кръвта му не трябва да ядете.”
Битие 9:4
“Който коли вола е като оня, който убива човека. Който жертва агне, както оня който пресича врата на куче ”
Исай 66:3
“... каквото постигат човешките чада постига и животните; една участ имат; Както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всички те; И човекът не превъзхожда в нищо животното.”
Еклисиаст 3:18

Главното препятствие за много християни е вярата, че Христос е ял месо, а също така и многократно срещаните в Новия завет цитати за употребата на месо. Но задълбоченото изучаване на оригиналния гръцки ръкопис показва, че по голямата част от думите, превеждане като “месо” са “трофе”, “броме” и др. думи, означаващи само “храна” или “ядене” в по-широк смисъл. Например в “Евангелие от Св. Лука” (8:55) може да прочетем, че Исус връща към живот мъртва жена и “заповяда да и се даде месо”. Оригиналната гръцка дума, превеждана като “месо” е “фаго” която означава само “да яде”. Така че, това което действително казва Христос “Дайте и да яде”. Гръцката дума за месо е “креас”, а тя никога не е използвана във връзка с Христос.
Коранът: “Не превръщайте стомасите си в гробище за животни.”
Много религиозни и духовни общества защитават вегетарианството заради свещеността на всеки живот и необходимостта да се живее без да се причинява страдание на други същества. Според тях, истинският човек не гледа на животните като на негови слуги или храна, а като на по малки братя и сестри в еволюционно отношение и чувства, че ние нямаме право да им причиняваме агония и брутално да отнемаме техния живот.
Ведическите писания на Индия, които предхождат будизма, също поддържат ненасилието като етична основа на вегетарианството. В Ману-санхита, древен индийски кодекс със закони се казва: “Добре познавайки произхода на месото и жестокия път на придобиването му чрез коленето на невинни същества, ти трябва да се въздържаш от употребата му.”
Според хиндуизма, будизма, джайнизма “Всички наши действия, включително и нашият избор на храна, имат кармични последствия. Въвличайки себе си в кръговрата, причинявайки вреда, болка и смърт, дори индиректно, хранейки се с други живи същества, в бъдещето в еднаква степен ще донесе страдание.”

ЗНАМЕНИТИ ВЕГЕТАРИАНЦИ В СПОРТА

• Дейв Скот – единственият човек печелил повече от два пъти триатлонът “Железен човек” – шест пъти победител.
• Едуин Мосес – непобедим осем години на 4оо м. бягане с препятствия.
• Пааво Нуртми – двадесет световни рекорда по бягане на разстояние – девет олимпийски медала.
• Робърт Суитгол – световен шампион по спортно ходене.
• Сиксто Линарес – световен рекорд на 24 часовият триатлон ( плуване 4,8 мили, колоездене 185 мили и маратон 52,5 мили)
• Пиеро Верот – световен рекорд по скоростно ски спускане.
• Мърей Роуз - най-младият трикратен носител на златен медал от Олимпийските игри. Обявен е за един от най-добрите плувци на всички времена.
• Джони Вайсмюлер – шестнадесет световни рекорда по плуване.
• Риджли Абел – победител в осем национални шампионата по карате.
• Андреас Калинг – шампион “Мистър свят” – културизъм.
• Рой Хилиган – шампион “Мистър Америка” – културизъм.
• А. Андерсон – поставил много световни рекорди по вдигане на тежести.
• Гергана Брънзова – най-младата баскетболистка в НБА (WNBA), десета във вечната ранглиста.


ОТНОВО !

Присъствието на месото в храната на хората е главната причина за основните световни проблеми.
• През последните 500 години човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, най-вече за да увеличи обработваемата площ, въпреки че за изхранването му е необходима 10 пъти по-малко земя.
• В следствие на изсичането на горите, ерозията всяка година превръща 12 милиона хектара земя в пустиня. Това е площ по-голяма от България.
• До голяма степен, поради унищожаването на горите, замърсяването на атмосферата и биосферата наближава критичната си точка. Хиляди животински и растителни видове са вече напълно заличени от лицето на Земята.
• Всяка секунда човечеството ненужно отнема живота на 600 невинни животни (50 млн. дневно)
Световната промишленост създава един всеобщ кръговрат непризнаващ държавните граници, поради което независимо в коя част на света живееш, ти си потребител на световната продукция.
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, че спестиш растителна храна достатъчна за изхранването на 12 души.
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, за десет години ще спасиш от унищожаване 24 декара обработваема земя или 20 декара гора.
Освен участието ти в решаването на световните проблеми:
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, вероятността да развиеш заболяване на сърцето или друго заболяване на кръвоносните съдове ще е 8,5 пъти по-малка. Вероятността да развиеш която и да е от всички най-разпространени болести на съвременното човечество за теб ще е между 3,5 и 8,5 пъти по-малка.
• Освен това, така ще можеш да намалиш разходите си за храна с около 50%.

Източник : http://www.yoga108.info